Разнесоха се одобрителни викове; някои се разкрещяха и затропаха с крака. Други подхванаха смешен танц — хванати за ръце се завъртяха в кръг. Над тях червената звезда блестеше като тлеещ въглен.
Саймън, който последва пируващите навън, за да види причината за тази врява, тръгна обратно към залата; виковете на танцуващите се носеха зад него. Изненада се, като видя доктор Моргенес, застанал в сянката на крепостната стена. Загърнат в плътно наметало срещу студения въздух, старецът не забеляза своя помощник. Моргенес също гледаше опашатата звезда, която чертаеше алена диря в небесния свод. Но за разлика от останалите, на лицето му нямаше и следа от пиянска веселост. Изглеждаше изплашен, безсилен и смален.
Прилича, помисли си Саймън, на самотник в пустошта, заслушан в песента на гладни вълци…
7. Звездата на завоевателя
Пролетта и лятото през първата година от царуването на Елиас бяха вълшебни, бляскави с разкоша и великолепието си. Цял Остен Ард изглеждаше обновен. Младите аристократи изпълниха отдавна стихналите зали на Хейхолт и възвърнаха багрите и дневната светлина там, където доскоро властваше мракът. Както в младите години на Джон, замъкът преливаше от смях и пиянско веселие, и блясък на брони и бойни оръжия. Нощем в оградените с жив плет градини отново звучеше музика и прекрасни придворни дами откликваха на ухажванията на кавалерите или се измъкваха от тях, носейки се в топлия мрак като изящни привидения. Турнирното поле отново се оживи; по него, като цветя в леха, изникнаха пъстри палатки. Всеки ден за простолюдието беше празник, сякаш веселбите никога нямаха да имат край. Крал Елиас и приятелите му се забавляваха безразсъдно — като деца, които знаят, че скоро ще ги сложат в леглото да спят. Целият Еркинланд пируваше и се въргаляше като опиянено от лятото куче.
Някои от селяните мрачно мърмореха — трудно било да се засеят пролетните посеви при такава разпуснатост. Много от по-старите раздразнителни свещеници роптаеха срещу всеобщия разгул и лакомия. Но повечето хора се присмиваха на тези черногледци. Царуването на Елиас току-що започваше и Еркинланд — а и целият Остен Ард — излизаше от една дълга зима и навлизаше в сезона на неудържима младост. Нима имаше нещо неестествено в това?
Пръстите на Саймън се бяха схванали от усърдното редене на буквите върху сивия пергамент. Моргенес беше застанал до прозореца с издължена като флейта стъклена тръба в ръка и оглеждаше как е почистена срещу светлината на слънцето.
„Ако каже и една дума, че не е почистена както трябва, тръгвам си — закани се Саймън наум. — Единствената светлина, която виждам напоследък, е тази, която се отразява в чашите, които лъскам“.
Моргенес се отдалечи от прозореца и отнесе стъклената тръба до масата, където Саймън се потеше над писането. Щом старецът се приближи, Саймън се приготви за поредното хокане; усещаше възмущението му да се издува като топка между плешките му.
— Чудесна работа, Саймън! — каза Моргенес и постави пипетата до пергамента. — Полагаш много по-добри грижи, отколкото бих могъл самият аз. — Докторът го потупа по ръката и се приведе над него. — Как върви?
— Ужасно — чу собствения си глас Саймън; макар негодуванието му все още да го стягаше като във възел, жалкият му тон го възмути. — Искам да кажа, че никога няма да ме бива в това. Не мога да изписвам буквите чисто, без да цапам с мастилото, а и не мога да прочета нищо от това, което съм написал!
Щом го каза, му поолекна, но продължаваше да се чувства глупаво.
— Напразно се притесняваш, Саймън — успокои го докторът и се изправи. Изглеждаше разсеян: очите му оглеждаха стаята. — Първо на първо, всеки, който се учи, отначало размазва буквите; някои го правят цял живот, но това не означава, че не са имали да кажат нещо важно. Второ, естествено е да не разбираш това, което пишеш — книгата е на набански. А ти не знаеш набански.
— Но защо трябва да преписвам думи, които не разбирам? — измърмори Саймън. — Това е глупаво!
Моргенес го изгледа сърдито.
— И щом като те карам да го правиш, значи съм глупав, така ли?
— Не, нямах предвид това… само че…
— Не си прави труда да обясняваш.
Докторът дръпна един стол и седна до Саймън. Дългите му разкривени пръсти задраскаха безцелно из боклуците по масата.
— Карам те да преписваш тези думи, защото човек по-лесно се съсредоточава върху формата и размера на буквите, ако съдържанието им не отвлича вниманието му.