— Ха! — изхриптя херцогът. — Това ще ти е за урок… пале такова…
Последва нова безмълвна пауза. И двамата дишаха тежко, загледани в безоблачното небе.
— Играеш нечестно, млади човече — обади се най-после Исгримнур и седна. — Следващия път, когато се завъртиш около Хейхолт, ще ти го върна. Освен това, ако не беше толкова дяволски горещо и ако не бях толкова дяволски дебел, щях да съм те намушкал в ребрата още преди час.
Джосуа също седна и заслони очи с ръка. По жълтата трева на турнирното поле към тях се приближаваха двама души. Единият беше облечен в дълго наметало.
— Горещо е — каза Джосуа.
— И то през новандер! — изсумтя Исгримнур и смъкна защитната си жилетка. — Дните на Хрътката отдавна отминаха и все пак е проклета горещина! Къде е дъждът?
— Вероятно се е изплашил.
Джосуа присви очи към приближаващите фигури.
— Привет, братко! — извика единият от идващите. — А, чичо Исгримнур! Играта, изглежда, ви е изтощила.
— Джосуа и жегата за малко да ме убият, ваше величество — провикна се Исгримнур, когато кралят наближи.
Елиас беше облечен в разкошна туника в морскозелено. До него крачеше тъмноокият Приратес с развявана от вятъра червена роба, като някакъв пурпурен прилеп.
Джосуа стана и подаде ръка на Исгримнур, който се надигна с мъка.
— Херцог Исгримнур преувеличава както обикновено — каза кротко принцът. — Бях принуден да го съборя на земята и да седна отгоре му, за да спася собствения си живот.
— Да, да, наблюдавахме грубичката ви игра от Кулата на Хйелдин — каза Елиас и махна небрежно към кулата, която се извисяваше над външната стена на Хейхолт. — Нали, Приратес?
— Да, ваше величество. — Усмивката на Приратес беше тънка като конец, а гласът му изскрибуца като пила. — Брат ви и херцогът наистина са яки мъже.
— Впрочем, ваше величество — обади се Исгримнур, — мога ли да ви попитам нещо? Не ми е приятно да ви безпокоя с държавни дела в такъв момент, но…
Елиас, който се взираше в полето, се извърна към херцога леко раздразнен.
— Тъкмо обсъждам някои важни въпроси с Приратес. Защо не идваш, когато свиквам заседания по тези въпроси?
И отново му обърна гръб. На турнирното поле Гутулф и граф Еолаир от Над Мулах, родственик на хернистирския крал Лут, преследваха един буен жребец, който беше скъсал ремъците си. Гледката разсмя Елиас и той смушка с лакът Приратес, който му отвърна с поредната формална усмивка.
— Извинете ме, ваше величество — не се отказваше Исгримнур, — но се опитвам да отнеса този въпрос до вас цели две седмици. Съветник Хелфсин непрекъснато повтаря, че сте твърде зает…
— В Кулата на Хйелдин — изсумтя Джосуа.
Братята кръстосаха погледи за част от секундата, след което Елиас се обърна към херцога.
— Е, добре. Какво има?
— Става дума за кралския гарнизон във Вественби. Вече повече от месец са там, без да бъдат сменени. Фростмарч е все още неспокойно място, а без гарнизона във Вественби нямам достатъчно хора, за да охранявам северния път Велдхелм. Няма ли да изпратите друга част?
Елиас отново се беше загледал към Гутулф и Еолаир — две малки фигурки в нагорещения въздух, отдалечаващи се подир преследвания жребец. Отговори, без да се обръща.
— Скали от Калдскрайк казва, че имаш предостатъчно хора. Казва още, че събираш войниците си в Елвритшала и Наарвед. Защо?
Тонът му беше престорено безгрижен.
Преди слисаният Исгримнур да успее да отговори, се обади Джосуа:
— Скали Остроносия е лъжец, щом казва това. А ти си глупак, щом му вярваш.
Елиас рязко се извърна, стиснал устни.
— Така ли, братко Джосуа? Значи Скали е лъжец? И трябва да повярвам тъкмо на теб, който никога не си крил омразата си към мен?
— Хайде сега, хайде сега… — намеси се Исгримнур, разтревожен и уплашен не на шега. — Елиас… ваше величество, вие познавате моята преданост — аз бях най-верният приятел на баща ви…
— О да, баща ми! — изсумтя Елиас.
— … и ви моля да не стоварвате гнева си заради тези клеветнически слухове — защото те са точно това — върху Джосуа. Той не ви мрази! Той ви е точно толкова предан, колкото и аз!
— В това — отвърна кралят — изобщо не се съмнявам. Ще изпратя гарнизон във Вественби, щом съм готов, не и преди това!