За момент Елиас се втренчи в тях, широко отворил очи. Приратес, който досега беше мълчал, протегна бялата си ръка и дръпна Елиас за ръкава.
— Моля ви, господарю, не му е нито времето, нито мястото за такива неща… — И изгледа нагло Джосуа изпод тежките си клепачи.
Кралят погледна своя фаворит и кимна.
— Имаш право. Позволих си да се ядосам за нищо. Прости ми, чичо — обърна се той към Исгримнур, — защото, както сам каза, днес е горещ ден. Извини ме за избухливостта.
И се усмихна.
Исгримнур сведе глава.
— Разбира се, господарю. В такова задушно време е лесно да се поддадем на лошите слухове. Необичайно горещо за този късен сезон, не съм ли прав?
— Така е. — Елиас се обърна и се усмихна широко на свещеника с червеното наметало. — Въпреки цялата си благочестивост като свещеник, Приратес, изглежда, не е в състояние да издейства от Бог дъжда, за който се молим, така ли е, съветнико?
Приратес изгледа краля някак особено и сгуши глава в яката си като някаква бяла костенурка.
— Моля ви, господарю — отвърна той, — да подновим нашия разговор и да оставим тези господа да се забавляват със своите мечове.
— Да. — Кралят кимна. — Така мисля и аз.
Миг след като двамата тръгнаха, Елиас спря и бавно се обърна към Джосуа, който тъкмо вдигаше дървените мечове от изсъхналата трева.
— Знаеш ли, братко — каза кралят, — мина много време, откакто не сме кръстосвали тоягите. Като ви гледах, си спомних старите времена. Какво ще кажеш да разменим няколко удара, след като така и така сме на арената?
Последваха няколко мига мълчание.
— Както кажеш, Елиас.
Джосуа хвърли единия дървен меч към краля и той ловко го хвана за дръжката с дясната си ръка.
— Всъщност — продължи Елиас и на лицето му се мярна усмивка — не вярвам да сме се занимавали с това след твоята… злополука. — Гласът му стана сериозен. — За твое щастие, ръката, която изгуби, не е тази, с която се дуелираш.
— Наистина за щастие.
Джосуа отмери крачка и половина и застана с лице към Елиас.
— От друга страна — не млъкваше Елиас, — жалко, че трябва да се задоволим с тези тояги. — Той размаха тренировъчния меч. — Такова удоволствие ми доставя, когато те гледам да използваш твоята — как се наричаше онази твоя карфица? — Найдел! Жалко, че не е тук.
Елиас скочи без предупреждение напред и нанесе силен страничен удар към главата на Джосуа. Принцът парира, остави острието на противника да се плъзне по неговото, след което атакува с мушкане. Елиас засече идващото острие и го отклони ловко встрани. Двамата братя отстъпиха назад и закръжиха един срещу друг.
— Да. — Джосуа насочи меча пред себе си. Тясното му лице лъщеше от пот. — Жалко, че Найдел не е у мен. Още по-жалко, че Блестящ гвоздей не е у теб.
Принцът направи вертикален замах, който премина в страничен сечащ удар. Кралят светкавично отстъпи и контраатакува.
— Блестящ гвоздей? — възкликна Елиас, леко задъхан. — Какво искаш да кажеш? Знаеш, че го заровихме в гроба на баща ни.
Избегна още един страничен удар и отблъсна Джосуа назад.
— О, зная — отвърна Джосуа, докато парираше, — но от меча на краля… както и от кралството му… трябва мъдро…
Удар.
— … и достойно…
Контраудар.
— … трябва мъдро и съвестно да се възползва… неговият наследник.
Двете дървени остриета застъргаха едно в друго със скърцането на цепеща се греда. Ръкохватките удариха една в друга и лицата на Елиас и Джосуа почти се докоснаха. Мускулите под ризите им се изопнаха; за момент двамата замръзнаха почти неподвижни и напрегнати, потрепвайки едва забележимо. Накрая Джосуа, който, за разлика от краля, не можеше да държи дръжката с две ръце, усети острието му да се накланя към него, с рязко свиване на раменете се освободи, отскочи назад и отново насочи острието пред себе си.
Докато стояха задъхани на няколко крачки един срещу друг, над турнирното поле отекна плътен звън: камбаните на Кулата на Зеления ангел биеха за обяд.
— Достатъчно, господа! — извика Исгримнур: усмихваше се измъчено. Лицата на двамата излъчваха нескрита ненавист. — Камбаните бият, което означава, че е време за обяд. Да приемем ли, че резултатът е равен? Боя се, че ако не се скрия от това слънце и не намеря шише вино, няма да доживея до тазгодишния Ейдонманса. Дъртите ми северняшки кости не са създадени за такава жестока жега.