— Херцогът е прав, господарю — застърга гласът на Приратес и той постави ръка върху китката на краля, който все още стискаше вдигнатия си меч. Устните на Приратес се свиха в змийска усмивка. — Ние с вас можем да свършим работата си по обратния път.
— Добре — изсумтя Елиас и хвърли меча през рамото си: той се удари в земята, преметна се във въздуха и тупна в тревата. — Благодаря за тренировката, братко.
След което се обърна и двамата с Приратес се отдалечиха — зелено и алено едно до друго.
— Какво ще кажеш, Джосуа? — попита Исгримнур и взе дървения меч от ръката на принца. — Да вървим да пийнем вино?
— Да — отвърна Джосуа и се наведе да вдигне защитните жилетки, докато Исгримнур отиде да прибере захвърления от краля меч.
Изправи се и се загледа в далечината.
— Мъртвите винаги ли стоят между живите, чичо? — тихо попита принцът и прокара ръка през лицето си. — Както и да е. Да потърсим някое прохладно местенце.
— Наистина, Джудит, всичко е наред. Рейчъл няма да се разсърди…
Трескавата ръка на Саймън беше уловена на милиметри от купата за месене на тесто. Макар и възпълничка и розовичка, Джудит стискаше здраво.
— Я се разкарай. „Рейчъл няма да се сърди“, как не! Рейчъл ще ми строши кокалите.
След като бутна ръката на Саймън в скута му, Джудит издуха падналия пред очите й кичур и изтри пръсти в изцапаната си престилка.
— Трябваше да се сетя, че и при най-слабия мирис на печен ейдонитски хляб ще дотърчиш като инискрихтско улично псе.
Разочарован, Саймън чертаеше фигурки по поръсения с брашно плот.
— Но, Джудит, имаш купища тесто — защо да не си взема малко от купата?
Джудит стана от стола и величествено се понесе към един от стотиците кухненски рафтове, като кораб по водите на спокойна река. Двама млади кухненски прислужници се разбягаха пред нея като изплашени чайки.
— Къде ли е… — замислено каза тя; — къде ли е онова гърне с масло?
Докато Джудит стоеше и смучеше замислено пръст, Саймън пак се присламчи до купата за месене.
— Да не си посмял, хлапако! — подхвърли тя през рамо, без дори да се обърне да го погледне. Да не би да имаше очи и на гърба? — Не, че няма предостатъчно тесто, Саймън. Просто Рейчъл не иска да си разваляш апетита преди вечеря.
И продължи да оглежда рафтовете, отрупани с какви ли не неща. Саймън седна и се нацупи.
Кухнята беше чудесно местенце. Макар да беше по-дълга дори от покоите на Моргенес, изглеждаше малка и уютна, изпълнена с пулсиращата топлина на фурните и мириса на разни хубави неща. В железни гърнета къкреше агнешка яхния, в пещите бухваше ейдонитски хляб, а по замъглените от влагата прозорци като медни звънчета висяха връзки тъмнокафяв лук. Прислужници търкаляха през вратата качета с брашно и маринована риба или вадеха от пещите самуни с плоски дървени лопати. Един от помощник-готвачите вареше в гърне върху огъня ориз в бадемово мляко за десерт на краля. А едрата добродушна Джудит, благодарение на която огромната кухня приличаше на уютна селска колиба, ръководеше всичко, без да повиши глас нито веднъж, а само с поглед, от който не убягваше нищо — благ властелин в кралството си от тухли и гърнета, огряно от светлината на огнището.
Джудит се върна с едно гърне и под печалния поглед на Саймън взе една четка с дълга дръжка и започна да размазва маслото върху самуните ейдонитски хляб.
— Джудит — попита най-после Саймън, — вече е почти Ейдонманса. Защо няма сняг? Моргенес казва, че по това време на годината винаги има сняг.
— Не знам, бога ми! — отвърна Джудит. — Нямаше и дъжд през новандер. Мисля, че ще е сушава година.
Намръщи се и мацна с четката най-близкия самун.
— Поят кравите и овцете на крепостния ров на Хейхолт — каза Саймън.
— Така ли?
— Да, виждат се кафяви следи по краищата, където водата е спаднала. На някои места не стига дори до коленете ми.
— И съм сигурна, че си открил всички тези места.
— Така мисля — потвърди гордо Саймън. — А миналата година по това време всичко беше заледено. Представяш ли си!
Джудит вдигна очи от хлебната глазура и погледна Саймън с благите си светлосини очи.
— Знам, че е много вълнуващо, когато се случват такива неща — каза тя, — но запомни, момчето ми, че водата ни трябва. Без дъжд или сняг няма да има вкусни гозби. Не можеш да пиеш от Кинслах, знаеш го.