— Войник ли? — тихо каза той. — Да не би да е твой роднина?
Хепсибах се изкикоти — звук, който започваше малко да дразни Саймън.
— Роднина? Милостива Риап, не, не бих казала! Просто се мотае около мене. — Тя отново се изкиска. Това подразни Саймън още повече. — Може би си го виждал — продължи тя. — В охраната на източната казарма е. С широки рамене и с брада. — Тя очерта във въздуха фигурата на мъж, в чиято сянка през някой горещ летен ден спокойно биха се настанили двама Саймъновци.
Гордостта на Саймън се бореше с чувствителната му натура. Накрая гордостта надделя.
— Войниците са тъпаци — изсумтя той.
— Не са! — отвърна Хепсибах. — Вземи си думите назад! Лофсуну е прекрасен човек! Някой ден ще се ожени за мен!
— Няма що, ще сте чудесна двойка — изръмжа иронично Саймън и моментално съжали за тона си. — Пожелавам ти да сте щастливи — добави той с надеждата причината за негодуванието му да не е така очевидна, както я усещаше.
— Разбира се, че ще бъдем щастливи — омекна Хепсибах и се загледа към двамата стражи, които крачеха по бойниците над тях, метнали копия на рамо. — Един ден Лофсуну ще стане сержант и ще имаме собствена къща в Ерчестър. Ще бъдем щастливи, като… ще бъдем много щастливи. Във всеки случай по-щастливи от горката принцеса.
Саймън стисна устни, взе един камък от земята и заблъска с него по стената.
Доктор Моргенес, който крачеше по стената, погледна надолу и видя да минават Саймън и една от младите прислужнички. Сух порив на вятъра отметна качулката от главата му. Той се усмихна и пожела наум успех на Саймън — момчето явно се нуждаеше от него. Вдървената му стойка и пристъпите на раздразнителност му придаваха вид по-скоро на момче, отколкото на мъж, но високият ръст подсказваше, че един ден ще стане истински мъж. Саймън беше в пубертета — дори докторът, за чиято възраст никой в замъка не беше сигурен, все още помнеше как се беше чувствал на неговите години.
Внезапно чу зад гърба си пляскане на криле и сякаш не особено изненадан, бавно се обърна. Ако го наблюдаваше в този момент, човек би видял една сива сянка да увисва пред него за няколко мига, след което да изчезва в една от широките гънки на сивите му ръкави.
Ръцете на доктора, празни допреди миг, държаха малък свитък пергамент, завързан с тънка синя панделка. Хванал го с едната си ръка, той внимателно го разгъна с пръст. Изписаното в него известие беше на южняшкия език на Набан и на Църквата, но с чепатите руни на Римърсгард.
Морген,
Огньовете на Стормспайк са запалени. От Танголдир наблюдавам пушека им вече девет дни и пламъците — осем нощи. Белите лисици отново са се събудили и стряскат децата в мрака. Изпратих крилати думи и на най-малкия ни приятел, но не мисля, че ще го намерят в неведение. Някой чука на опасни врати.
До подписа авторът беше изрисувал оградено в кръг грубо перо.
— Странно време, нали? — изрече суховат глас. — И все пак твърде приятно за разходка по стената.
Докторът се извърна и смачка пергамента в шепата си. До рамото му се усмихваше Приратес.
— Днес небето гъмжи от птици — каза свещеникът. — Интересувате ли се от птиците, докторе? Познавате ли техния начин на живот?
— Имам известни познания — отвърна спокойно Моргенес.
Сините му очи се присвиха.
— И аз понякога съм си мислел да ги изследвам — кимна Приратес. — Както ви е известно, лесно се ловят… и крият толкова ценни за един любознателен ум тайни. — Той въздъхна и потърка гладката си брадичка. — От друга страна, времето ми е толкова запълнено… Лек ден, докторе. Наслаждавайте се на времето.
И се отдалечи. Стъпките му отекваха по камъните.
Дълго след като свещеникът си беше отишъл, Моргенес не помръдна, загледан в сиво-синьото небе на север.
8. Горчивина и благоухание
Беше късен джоневер. Дъждовете все така не идваха. Слънцето се спускаше отвъд западната стена и насекомите шумоляха във високата суха трева. Саймън и Джеръмайъс, чиракът на свещаря, седяха задъхани, притиснали гърбове един в друг.
— Давай! — Саймън се напрегна и се изправи. — Да опитаме още веднъж.
Загубил опора, Джеръмайъс се търкулна на сухата трева като преобърната костенурка.
— Продължавай сам — изхриптя той. — Никога няма да стана войник.