Устните ѝ отново се раздвижиха, но звуците пак не бяха достатъчно силни, за да стигнат до някого в контролната стая. Робърт обаче безпроблемно четеше по устните.
«Моля ви, помогнете ми…»
Той погледна крадешком към Призрака, който стоеше до командното табло. Беше стиснал здраво оръжието си и погледът му сякаш изгаряше дупка в тила на Тейлър. Лушън стоеше само на крачка вляво от него, но вниманието му беше насочено другаде. Нищо не убягваше от погледа му. Ако Хънтър опиташе нещо, щеше да бъде мъртъв.
Лушън кимна на Призрака, който щракна няколко лостчета на командното табло. Вратата на стаята, където беше Мадлин, се затвори с трясък и несъмнено я хвърли в още по-силен страх.
Тейлър инстинктивно се обърна към Лушън и Призрака.
— Не. Моля ви, недейте.
Внезапното ѝ движение изненада Призрака и едва не го изкара от равновесие. Ръката му се изопна още повече и пръстът му беше готов да натисне спусъка.
— По-добре стой където си, кучко.
— Моля ви — повтори Кортни и вдигна ръце в знак, че се предава. — Тя ще се паникьоса още повече, след като затворихте вратата.
Лушън кимна безгрижно.
— Да, знам.
Тейлър се вбеси.
— Копеле.
— Пусни я, Лушън — намеси се Хънтър. — Пусни Мадлин. Тя вече не ти трябва. Не е необходимо да отнемаш живота ѝ. Тя не означава нищо за теб. Вземи мен и пусни нея. Нека Кортни изведе Мадлин от тук, а ти вземи мен.
— Тъп смотаняко — рече Призрака, който още държеше на прицел Тейлър. — Осъзнай реалността, едър мъжаго. Ние вече ви държим, и курвата в стаята, и готината кучка от ФБР с хубавите пръсти на краката. — Той изпрати въздушна целувка на Тейлър и потърка слабините си. — Скоро ще бъдеш моя, кучко. И ще те накарам да пищиш. Можеш да се обзаложиш.
Кортни загуби самоконтрол.
— Да го духаш, шибан грознико с пигмейска пишка!
Може би заради думите ѝ или защото на Призрака му беше писнала тази игра, но бушонът в главата му пламна.
— Не — каза той толкова гневно, че думата изтече като лига от устата му. — Ти го духай, тъпа кучко. — И натисна спусъка на пистолета си.
98.
Академията на ФБР, Куонтико, Вирджиния
Четирийсет и пет минути по-рано
На агентите от ФБР не им отне много време да се свържат с Джошуа Фостър, отговорника за въздушния трафик на градското летище в Берлин. Обаждането веднага бе прехвърлено на директора Кенеди в оперативната стая.
— Господин Фостър — каза Кенеди и включи разговора на високоговорител. — Казвам се Ейдриън Кенеди и съм директор на Националния център за анализ на насилствени престъпления и Отдела за бихейвиористичен анализ на ФБР. Мисля, че сте били в контакт с един от агентите ни. Името му Робърт Хънтър. Дали сте му ключовете на вашия джип.
— Ммм, да, точно така. — В гласа на Джошуа Фостър прозвуча разбираема нервност.
— Добре, господин Фостър, моля, слушайте внимателно. Много е важно. Разбрах, че джипът ви е съвсем нов.
— Да, купих го преди два месеца.
— Чудесно. Има ли вграден предавател за местонахождението, джипиес локатор, в случай на кражба?
— Да.
Лицето на Кенеди засия.
— Но кодът на проследяващия предавател не е у мен — добави Фостър, предугаждайки следващия въпрос на Кенеди. — Вкъщи е.
— Не ни е необходим — обади се агентът на радарната станция. Трябва ни само регистрационния номер на джипа и аз мога да намеря кода на предавателя по него.
— О, добре. — Фостър им каза регистрационния номер на джипа си.
— Много ви благодаря, господин Фостър. Много ни помогнахте.
— Може ли да попитам… — започна Фостър, но Кенеди вече беше прекъснал разговора.
— Колко време ще ти отнеме да намериш кода за проследяване? — обърна се той към агента.
— Съвсем малко — отговори специалистът, който вече пишеше нещо на компютъра си.
Докато Кенеди чакаше, мобилният телефон отново иззвъня в джоба на сакото му. Обаждаше се специален агент Мойър, водачът на екипа, изпратен до езерото Солтънстол в Ню Хейвън. Те търсеха останките на Карън Симпсън и другите четири жертви.
— Господин директор — каза агентът с твърд, но смирен глас, за да покаже уважение. — Сър, информацията е сто процента вярна. Засега изровихме останките на пет жертви. — Последва неловко мълчание. — Искате ли да продължим да копаем? Районът е доста голям и ако това е предпочитаното гробище на извършителя, не се знае още колко трупа може да намерим.
— Не, няма да е необходимо — отвърна Кенеди. — Няма да намерите повече тела. — Той не се съмняваше, че Лушън е казал истината. — Само подгответе за транспортиране онези, които вече сте открили. Трябват ни тук, в Куонтико.