Лицето на Призрака пламтеше от садистично желание и Робърт видя, че очите му се изпълниха със същата решителност както преди няколко минути.
Нямаше време за реагиране.
Спусъкът беше натиснат още веднъж.
Както и преди, куршумът порази мишената с изумителна точност.
100.
В небето над град Милано, Ню Хампшър
Четирийсет минути по-рано
Агент Броуди и екипът му в Птица две започваха да губят надежда.
Самолетът кръжеше по външния периметър на градското летище на Берлин от няколко минути. Пилотът вече беше казал на Броуди, че скоро ще се нуждае от план за действие. Машината имаше гориво за още трийсет-трийсет и пет минути летателно време, но ако не кацнеха в Берлин, трябваше да се приземят някъде другаде и да презаредят, преди да отлетят обратно за Куонтико. Това означаваше да обърнат и да отидат на друго летище.
Най-близо до Берлин се намираше градското летище на Горам — на пет-десет минути на юг в зависимост от вятъра. Като предпазна мярка пилотът винаги си оставяше още десет минути летателно време, в случай че трафикът за приземяване е натоварен или други непредвидени обстоятелства. Затова имаха още десет, най-много петнайсет минути време да кръжат. След това пилотът щеше да обърне самолета и да се отправи към Куонтико.
Мобилният телефон на Броуди беше на масичката пред него. Той гледаше като хипнотизиран тъмния му екран. Когато най-сетне провери часовника си, бяха изминали седем минути. Още три минути и операцията щеше да приключи. Трябваше да се обади на Кенеди.
Докато протягаше ръка към него, телефонът иззвъня.
101.
Хънтър не за пръв път гледаше в дулото на пистолет. И не за пръв път се намираше в ситуация на живот и смърт, но Призрака беше твърде далеч, за да стигне до него навреме, и твърде близо, за да може да отскочи встрани или да се хвърли на пода, за да избегне куршума.
Този път нямаше изход.
В частта от секундата, преди Призрака да натисне спусъка, Хънтър си помисли само колко много съжалява, че не можа да защити Тейлър и че не успя да изпълни обещанието, което беше дал на Джесика, докато държеше в обятията си осакатеното ѝ тяло.
Въпреки онова, което предстоеше, Робърт не затвори очи. Дори не мигна. Нямаше да достави това удоволствие на Призрака. Очите му останаха приковани в лицето му. И затова видя как главата му експлодира.
Изстрелът беше безупречен. Куршумът улучи Призрака в лявото слепоочие. Кухият му връх мигновено се напълни с телесни течности и тъкани и го принуди да се взриви, докато минаваше през стената на черепа и мозъка на Призрак, жестоко разкъсвайки всичко по пътя си.
Взривяващият ефект на патрона с кух връх намалява значително скоростта на куршума и в повечето случаи няма изходна рана. Куршумът обикновено засяда в мишената. От такова близко разстояние обаче силата на патрона .45 калибър беше повече от достатъчна, за да изстреля куршума през обръснатата глава на Призрака.
Когато това се случи, изходната рана от взривил се патрон «Сивил Дефенс» .45 е внушителна. В случая с Призрака тя беше с големината на грейпфрут. Половината от дясната страна на лицето му, от ухото до края на главата, се взриви, сякаш от голямо яйце се излюпи извънземно същество. По стените и командното табло вдясно от него се разплискаха кости, кръв, мозъчна тъкан и кожа, покривайки всичко с лепкава червена каша.
Ужасяващо силният звук на изстрела накара Хънтър да трепне, но той пак не затвори очи. Видя как гневът, решителността и злото изчезнаха от очите на Призрака, а после тялото му се повдигна над пода от ударната сила на куршума, стовари се върху командното табло и се свлече на земята като празен брашнен чувал. Около главата му бързо започна да се образува локва кръв.
Пистолетът му също падна върху командното табло, но се плъзна до другия край на стаята и се спря някъде зад кашоните.
Сърцето на Робърт препускаше бясно в гърдите. Във всяка вена в тялото му нахлу адреналин, който го накара да се разтрепери. Погледът му най-после се отмести към Лушън. Хънтър видя тънката струйка пушек, разнасящ се във въздуха от изстрела, но отново преди да реагира, Лушън вече бе насочил към него пистолета на Тейлър.
— Стой там, където си, Робърт. Наистина не искам, но ако се наложи, ще те прострелям право в сърцето. Знаеш, че говоря сериозно.
Хънтър се втренчи в него, без да може да скрие изненадата си от онова, което той току-що беше направил.
— И без това никога не съм го харесвал — обясни Лушън с обичайния си хладен маниер. — Той беше тъп, садистичен хлапак без цел, който е бил травматизиран като малък и затова обичаше да изтезава и да убива хора само за удоволствие.