— Робърт! — извика директорът.
Хънтър спря.
— Откъсът за Джесика в някоя от тези тетрадки няма да облекчи болката ти. Знаеш го. Напротив, ще разпали гнева и скръбта ти.
Хънтър се втренчи в него.
— Както казах, Ейдриън, ще имаш списъка ми след няколко часа — рече той и тръгна нагоре по стълбите на сатанинското подземие.
107.
Лекарите бяха приключили с операцията на Мадлин Рийд, когато Хънтър пристигна в болницата. Казаха му, че тя е загубила много кръв. Ако я бяха докарали една-две минути по-късно в операционната зала, нямало да могат да направят нищо за нея. Но онзи, който ограничил външния кръвоизлив с колана, бил свършил добра работа. Ако не бил той, тя щяла да умре от загуба на кръв пет минути преди агентите да я докарат в спешното отделение.
Операцията минала добре, доколкото можело да се очаква. Успели да спрат вътрешния кръвоизлив и да зашият далака, преди органът да престане да функционира, но силите на Мадлин били минимални, преди да я оперират. Сега можели само да чакат и да се надяват, че немощният ѝ организъм някак ще събере сили, за да се събуди тя и да започне да диша самостоятелно. И че волята ѝ да живее, е достатъчно силна. Следващите няколко часа били абсолютно критични. В момента апаратите поддържали живота ѝ.
Хънтър седна на кресло, сложено в ъгъла, само на няколко крачки от болничното легло на Мадлин. Тя лежеше неподвижно по гръб под тънка завивка. От устата, носа и ръцете ѝ излизаха различни по големина тръбички, свързани с два апарата, по един от всяка страна на леглото. Превръзката на стомаха ѝ изпъкваше под завивката. Мониторът за сърдечната дейност от дясната страна на леглото пиукаше равномерно и чертаеше хипнотична линия с пикове и спадове на тъмния си екран. Докато линията бележеше върхове, имаше надежда.
Преди да седне, Хънтър дълго гледа лицето на Мадлин. Тя изглеждаше спокойна и за пръв път от бог знае колко време не беше уплашена.
Родителите ѝ бяха уведомени преди половин час и пътуваха от Мисури.
— Знам, че си достатъчно силна, Мади — прошепна Хънтър. — И че можеш да победиш. Този път Лушън няма да спечели. Не му позволявай. Знам, че ще излезеш жива и здрава оттук.
Той прелиства тетрадките на Лушън цяла нощ. В 4:18 часа сутринта вече беше прегледал шест от осемте тетрадки, които бе взел. Засега списъкът му съдържаше три места, които Лушън беше използвал като камери за мъчения. Всяко беше в различен щат.
Не беше попаднал на нищо за Джесика и за случилото се в онази фатална нощ преди двайсет години в Лос Анджелис. Хънтър не знаеше дали да изпита облекчение, или да се ядоса. Не беше сигурен как би се почувствал, ако види страници, които описват събитията в онази нощ.
Той преглежда тетрадките още двайсетина минути, когато нещо го накара да спре. Не беше нещо написано на листа, а нещо, по което погледът му беше преминал две страници по-назад, но умореният му мозък бе обработил чак след няколко секунди. Хънтър бързо прелисти назад и отново прочете откъса.
Къде беше чувал това?
Той се разрови в паметта си.
И най-после се сети.
108.
Хънтър бързо излезе от стаята на Мадлин и намери тоалетна в дългия и безлюден коридор. Влезе вътре, извади мобилния си телефон и набра номера на Кенеди. Знаеше, че директорът сигурно е буден.
Кенеди отговори на второто позвъняване.
— Прегледа ли вече всичките тетрадки?
— Почти — отговори Хънтър. — Остава още една. Как се справя екипът ти?
— Всеки е прочел по четири тетрадки — обясни Кенеди, — но имам девет души, по пет тетрадки на всеки. С тази скорост до разсъмване ще имаме списък.
— Чудесно, обаче ще трябва да им кажеш да се върнат отначало и да започнат отново. Трябва да търсят нещо друго, освен местата и да съставят друг списък.
Хънтър си представи как Кенеди се мръщи.
— Какво? Какво имаш предвид, Робърт? Какво друго? Какъв друг списък?
Хънтър му разказа набързо.
— Защо?
Робърт му обясни и Кенеди се замисли.
Последва дълго мълчание.
— Да ме вземат дяволите — възкликна Кенеди. — Мислиш, че…
— Това е друга вероятност. Разбрахме се да проверим всяка вероятност.
— Абсолютно — съгласи се Кенеди. — Ако си прав, Робърт, може да имаме резултат. Проблемът е, че този резултат може да дойде утре, следващата седмица, следващия месец или по някое време през следващите двайсет-трийсет години. Няма как да знаем.
— Готов съм да чакам, само и само да спипам Лушън.
— Добре, но след малко екипът ще приключи със списъка на местата, а ти знаеш, че не можем да губим време, затова нека първо да съставят този списък и после ще им кажа да започнат отначало.
— Хубаво. До час ще имаш моя списък с местата. — Хънтър затвори и се върна в стаята на Мадлин.