Шампанското и коктейлите бяха част от привилегиите на пътуването в първа класа.
Пътникът откъсна очи от илюминатора и погледна красивото ѝ лице. На табелката на гърдите ѝ пишеше «Кейт». Той се усмихна.
— Шампанско би било идеално. — Гласът му беше тих, с лек канадски акцент. Тъмнозелените му очи имаха напрегнат, но интелигентен израз.
Усмивката не слезе от устните на стюардесата. Тя намираше господин Тейлър-Котън за загадъчно очарователен и това ѝ харесваше.
— Страхотен избор — отвърна тя. — Ей сега се връщам с чаша.
— Извинявай, Кейт — обади се той, докато стюардесата се обръщаше. — След колко време ще излетим?
— Тази вечер самолетът е пълен. И току-що започнахме да качваме пътниците в другите класи. Ако никой не закъснее, би трябвало да започнем да рулираме към пистата за излитане след не повече от двайсет-трийсет минути.
— О, прекрасно. Благодаря.
— Ако мога да направя с нещо краткото чакане по-удобно за вас, кажете ми. — В усмивката ѝ проблесна искра на флиртуване.
Господин Тейлър-Котън също ѝ се усмихна закачливо.
— Ще го имам предвид.
Погледът му я проследи, когато тя тръгна по пътеката между седалките. Стюардесата се скри зад завесата и вниманието му отново се насочи навън през илюминатора. Не беше ходил в Бразилия, но беше чувал фантастични неща за тази страна и с нетърпение очакваше да прекара известно време там. Щеше да бъде приятна промяна.
— Чувал съм, че плажовете в Бразилия са зашеметяващи — каза пътникът, който седеше зад господин Тейлър-Котън, и се наведе напред. — Не съм ходил там, но са ми казвали, че са като рай на земята.
За миг сърцето на господин Тейлър-Котън се смрази, а след това той се усмихна на отражението си, което го гледаше от илюминатора на самолета. Би познал този глас навсякъде.
Пътникът зад него стана, пристъпи напред и небрежно се подпря на облегалката за ръце на единичната седалка от другата страна на пътеката срещу господин Тейлър-Котън.
— Здравей, Робърт — каза господин Тейлър-Котън и обърна глава да го погледне.
— Здравей, Лушън — спокойно отговори Хънтър.
— Изглеждаш ужасно — отбеляза Лушън.
— Знам — призна Хънтър. — Ти, от друга страна, си свършил страхотна работа с външния си вид. Друг цвят на косата, контактни лещи, нямаш брада, дори белегът ти е изчезнал. И всичко това само за няколко часа.
Лушън изглеждаше така, сякаш приема комплимент.
— Можеш да сътвориш чудеса с грим и малко протези, ако знаеш какво правиш.
— И си овладял до съвършенство канадския акцент. Сега си от Нова Скотия, нали?
Лушън се усмихна.
— Все още имаш невероятен слух, Робърт. Да, точно така. Халифакс. Но наистина съм овладял цяла колекция от акценти. Искаш ли да чуеш някои от тях?
Последното изречение бе произнесено с безупречен акцент от средната западна част на Щатите, по-точно от Минесота.
— В момента, не — отвърна Хънтър.
Лушън безгрижно погледна ноктите си.
— Как е Мадлин?
— Жива. Ще се съвземе напълно.
Лушън отново погледна Хънтър.
— Имаш предвид физически, нали? Защото психически тя вероятно ще бъде развалина до края на живота си.
Погледът на Хънтър стана по-твърд. Знаеше, че Лушън отново е прав. Травмата, която беше преживяла Мадлин, щеше да я съпътства до края на живота ѝ. Реалният мащаб на последиците нямаше да бъде известен години наред. Нито трайните психологически ефекти.
Последва дълго мълчание.
— Как ме намери? — най-после попита Лушън.
— Тетрадките ти — обясни Хънтър. — Дългогодишният ти проект. Твоят «подарък» за нас, както се изрази. Или по-скоро енциклопедията ти.
Лушън го погледна с любопитство.
— Да — добави Хънтър. — Все още си спомням деня, в който сподели с мен идеята си в Станфорд.
Лушън се усмихна.
— Тя ти се стори налудничава тогава.
Хънтър кимна.
— Все още мисля така.
— Е, налудничавата идея стана реалност, Робърт. И информацията в тези тетрадки завинаги ще промени начина, по който ФБР, НЦАНП, Отделът за бихейвиористичен анализ и всяка друга правораздавателна агенция в страната и може би в света гледат на садистите рецидивисти. Тази информация ще ви накара да разберете неща, които досега никой не е проумявал и не би проумял, ако я нямаше. Интимни неща и мисли, които никога не са били обяснени. Неща, които неимоверно много ще подобрят шансовете ви да заловите тези нарушители. Това е моят подарък за вас и за този объркан свят. Работата и тетрадките ми ще бъдат изучавани и цитирани от идните поколения. — Лушън повдигна рамене. — Какво от това, че съм отнел живота на няколко души в името на проучването си? Знанията имат цена, Робърт. Някои по-висока от други.