Выбрать главу

Шампанското и коктейлите бяха част от привилегиите на пътуването в първа класа.

Пътникът откъсна очи от илюминатора и погледна красивото ѝ лице. На табелката на гърдите ѝ пишеше «Кейт». Той се усмихна.

— Шампанско би било идеално. — Гласът му беше тих, с лек канадски акцент. Тъмнозелените му очи имаха напрегнат, но интелигентен израз.

Усмивката не слезе от устните на стюардесата. Тя намираше господин Тейлър-Котън за загадъчно очарователен и това ѝ харесваше.

— Страхотен избор — отвърна тя. — Ей сега се връщам с чаша.

— Извинявай, Кейт — обади се той, докато стюардесата се обръщаше. — След колко време ще излетим?

— Тази вечер самолетът е пълен. И току-що започнахме да качваме пътниците в другите класи. Ако никой не закъснее, би трябвало да започнем да рулираме към пистата за излитане след не повече от двайсет-трийсет минути.

— О, прекрасно. Благодаря.

— Ако мога да направя с нещо краткото чакане по-удобно за вас, кажете ми. — В усмивката ѝ проблесна искра на флиртуване.

Господин Тейлър-Котън също ѝ се усмихна закачливо.

— Ще го имам предвид.

Погледът му я проследи, когато тя тръгна по пътеката между седалките. Стюардесата се скри зад завесата и вниманието му отново се насочи навън през илюминатора. Не беше ходил в Бразилия, но беше чувал фантастични неща за тази страна и с нетърпение очакваше да прекара известно време там. Щеше да бъде приятна промяна.

— Чувал съм, че плажовете в Бразилия са зашеметяващи — каза пътникът, който седеше зад господин Тейлър-Котън, и се наведе напред. — Не съм ходил там, но са ми казвали, че са като рай на земята.

За миг сърцето на господин Тейлър-Котън се смрази, а след това той се усмихна на отражението си, което го гледаше от илюминатора на самолета. Би познал този глас навсякъде.

Пътникът зад него стана, пристъпи напред и небрежно се подпря на облегалката за ръце на единичната седалка от другата страна на пътеката срещу господин Тейлър-Котън.

— Здравей, Робърт — каза господин Тейлър-Котън и обърна глава да го погледне.

— Здравей, Лушън — спокойно отговори Хънтър.

— Изглеждаш ужасно — отбеляза Лушън.

— Знам — призна Хънтър. — Ти, от друга страна, си свършил страхотна работа с външния си вид. Друг цвят на косата, контактни лещи, нямаш брада, дори белегът ти е изчезнал. И всичко това само за няколко часа.

Лушън изглеждаше така, сякаш приема комплимент.

— Можеш да сътвориш чудеса с грим и малко протези, ако знаеш какво правиш.

— И си овладял до съвършенство канадския акцент. Сега си от Нова Скотия, нали?

Лушън се усмихна.

— Все още имаш невероятен слух, Робърт. Да, точно така. Халифакс. Но наистина съм овладял цяла колекция от акценти. Искаш ли да чуеш някои от тях?

Последното изречение бе произнесено с безупречен акцент от средната западна част на Щатите, по-точно от Минесота.

— В момента, не — отвърна Хънтър.

Лушън безгрижно погледна ноктите си.

— Как е Мадлин?

— Жива. Ще се съвземе напълно.

Лушън отново погледна Хънтър.

— Имаш предвид физически, нали? Защото психически тя вероятно ще бъде развалина до края на живота си.

Погледът на Хънтър стана по-твърд. Знаеше, че Лушън отново е прав. Травмата, която беше преживяла Мадлин, щеше да я съпътства до края на живота ѝ. Реалният мащаб на последиците нямаше да бъде известен години наред. Нито трайните психологически ефекти.

Последва дълго мълчание.

— Как ме намери? — най-после попита Лушън.

— Тетрадките ти — обясни Хънтър. — Дългогодишният ти проект. Твоят «подарък» за нас, както се изрази. Или по-скоро енциклопедията ти.

Лушън го погледна с любопитство.

— Да — добави Хънтър. — Все още си спомням деня, в който сподели с мен идеята си в Станфорд.

Лушън се усмихна.

— Тя ти се стори налудничава тогава.

Хънтър кимна.

— Все още мисля така.

— Е, налудничавата идея стана реалност, Робърт. И информацията в тези тетрадки завинаги ще промени начина, по който ФБР, НЦАНП, Отделът за бихейвиористичен анализ и всяка друга правораздавателна агенция в страната и може би в света гледат на садистите рецидивисти. Тази информация ще ви накара да разберете неща, които досега никой не е проумявал и не би проумял, ако я нямаше. Интимни неща и мисли, които никога не са били обяснени. Неща, които неимоверно много ще подобрят шансовете ви да заловите тези нарушители. Това е моят подарък за вас и за този объркан свят. Работата и тетрадките ми ще бъдат изучавани и цитирани от идните поколения. — Лушън повдигна рамене. — Какво от това, че съм отнел живота на няколко души в името на проучването си? Знанията имат цена, Робърт. Някои по-висока от други.