След пътуване, което продължи сякаш цяла вечност, джипът най-после стигна до другата страна на комплекса и спря пред сериозно охраняваните порти на нещо, което може да бъде описано само като комплекс в комплекса, напълно изолиран от главната група сгради. Джипът мина през охраната, влезе вътре и спря пред триетажна тухлена постройка с тъмни бронирани стъкла.
Хънтър и Тейлър слязоха от колата и тя го придружи покрай въоръжените пехотинци на входа. Влязоха вътре, минаха през две охранявани врати, тръгнаха по дълъг коридор, после през още две охранявани врати и накрая се качиха в асансьор, който ги спусна три етажа надолу, в Отдела за бихейвиористични науки, ОБН. Вратите на асансьора се отвориха в дълъг, лъскав и добре осветен коридор с ламперия на стените и няколко портрета в позлатени рамки.
Едър мъж с овално лице и крив нос пристъпи пред вратите на асансьора.
— Детектив Робърт Хънтър — каза той с дрезгав глас, който прозвуча малко недружелюбно. — Аз съм агент Едуин Нюман. Добре дошли в ОБН, ФБР.
Хънтър слезе от асансьора и стисна ръката му.
Нюман беше на петдесет и една-две години, със сресана назад прошарена коса и ясни зелени очи. Носеше черен костюм с безупречно чиста бяла риза и копринена червена вратовръзка. Усмихна се и белите му зъби заблестяха.
— Мисля да поговорим набързо в залата за конференции, преди да ви заведа да видите… — Млъкна и погледна Тейлър. — Старият ви приятел, доколкото разбрах.
Робърт кимна и последва Нюман и Тейлър до дъното на коридора.
Залата за конференции беше голяма и имаше климатик, настроен на много приятна температура. В средата беше поставена дълга маса от лакиран махагон. Голям монитор на отсрещната стена показваше подробна карта на Съединените щати.
Нюман седна начело на масата и кимна на Хънтър да заеме мястото до него.
— Знам, че са ви информирали за деликатната ситуация, която имаме тук — започна той, след като Робърт седна.
Хънтър се съгласи, като кимна.
Нюман разгърна папката на масата пред него.
— Според онова, което сте разказали на директор Кенеди и на агент Тейлър, истинското име на човека, когото сме задържали, е Лушън Фолтър, а не Лиъм Шоу, както пише в шофьорската му книжка.
— Това е името, с което го познавах — потвърди Робърт.
Нюман кимна с разбиране.
— Значи мислите, че Лушън Фолтър също може да е фалшиво име?
— Не съм казал такова нещо — спокойно отговори Хънтър.
Нюман зачака.
— Не виждам причина да използва фалшиво име в университета — добави Робърт, опитвайки се да изясни нещата. — Освен това не трябва да забравяте, че говорим за Станфорд и човек, който тогава е бил едва на деветнайсет години.
Нюман се намръщи леко, не разбра накъде клони детективът.
Хънтър прочете мислите му и обясни:
— Това би означавало, че този деветнайсетгодишен младеж вещо е фалшифицирал няколко документа, за да бъде приет в много престижен университет във време, когато не съществуваха персонални компютри. — Той поклати глава. — Трудна задача.
— Да, трудна, но не и неосъществима — рече Нюман.
Хънтър не отговори.
— Единствената причина да питам, е заради скритото значение в името му.
— Скрито значение? — Робърт погледна с любопитство агента.
Нюман кимна.
— Знаете ли, че думата фолтер означава мъчение на немски?
— Да, Лушън ми каза — отвърна Хънтър.
Нюман продължи да го гледа втренчено.
Робърт остана невъзмутим.
— Това ли е скритото значение? — попита той и погледна Тейлър и после отново Нюман. — А знаете ли, че името му Лушън произлиза от френски и означава «светлина, просветление»? Освен това е име на село в Полша и на християнски светец, Лукиан. Повечето имена съдържат история, специален агент Нюман. Моето фамилно име означава «ловец», но баща ми изобщо не беше ловец в какъвто и да е смисъл на думата. Множество американски фамилни имена по случайност означават нещо на други езици. Това не може да се нарече скрито значение.
Нюман не каза нищо.
Хънтър замълча за момент и после насочи поглед към папката на масата.
Нюман схвана намека и започна да чете.
— И така, Лушън Фолтър, роден на двайсет и пети октомври хиляда деветстотин шейсет и шеста година в Монте Виста, Колорадо. Родителите му — Чарлс Фолтър и Мари-Ан Фолтър — са починали. Завършил гимназията в Монте Виста през хиляда деветстотин осемдесет и пета година с много добри оценки. Няма криминални проявления. Не е имал неприятности с полицията. След като завършва гимназия, веднага е приет в Станфордския университет. — Нюман млъкна и погледна Робърт.
— Предполагам, че знаете какво се е случило през следващите няколко години.