Хънтър не отговори.
— След като завършва психология в Станфорд — продължи Нюман, — Лушън Фолтър кандидатства в университета Йейл в Кънектикът за докторска степен по криминална психология. Приет е, учи три години там и после изчезва. Така и не завършва докторската степен.
Хънтър не откъсваше очи от Нюман. Той не знаеше, че старият му приятел не е завършил доктората си.
— И като казвам изчезва, наистина се е изпарил като дим. Няма абсолютно нищо за Лушън Фолтър след третата му година в Йейл — нито месторабота, нито паспорт, кредитни карти, адрес или сметки… нищо, сякаш е престанал да съществува. — Нюман затвори папката. — Това е всичко, което знаем за него.
— Може би тогава е решил да приеме нова самоличност — предположи Тейлър, която седеше срещу Хънтър. — Вероятно му е омръзнало да бъде Лушън Фолтър и е станал някой друг, може би Лиъм Шоу или съвсем различен, за когото не знаем.
В стаята настъпи мълчание. След няколко секунди го наруши Нюман.
— Истината е, че който и да е всъщност този човек, той е жива, дишаща, ходеща загадка и може да е лъгал всички през живота си.
Хънтър се замисли върху думите му.
— Исках да разберете това, преди да говорите с него — добави Нюман, — защото знам, че нещата може да станат малко емоционални, когато срещнете хора от миналото си. Не се опитвам да ви кажа какво да правите. Чел съм досието ви и докторската ви дисертация «Авангардно психологическо изследване на престъпното поведение». Всички в ОБН са я чели, задължително четиво е, и знам, че вие се справяте по-добре от повечето анализатори. Но все пак сте човешко същество и като такова, имате чувства. Колкото и добре осведомен да е човек, чувствата замъгляват преценката и мнението му. Не забравяйте това, когато влезете при него.
Хънтър мълчеше.
Нюман му обясни колко нестандартен и загадъчен е Лушън Фолтър, откакто е дошъл в Куонтико — за продължителното мълчание, абсолютно точния му биологичен часовник, дългите физически упражнения, вторачването в стената, изключителната психическа сила, за всичко.
От онова, което знаеше за стария си приятел, Хънтър не се изненада, че Лушън може да бъде толкова психически фокусиран.
— Той чака — каза най-после Нюман. — Мисля, че е по-добре да отиваме.
13.
Нюман, Тейлър и Хънтър излязоха от залата за конференции, върнаха се по коридора и се качиха в асансьора, който ги спусна още две нива по-долу. Петото ниво изобщо не приличаше на етажа на Отдела за бихейвиористични науки. Там нямаше лъскав коридор, нито красиви орнаменти по стените или приятна атмосфера.
Асансьорът отвори врати в малко преддверие с бетонен под. Вдясно, зад голямо предпазно стъкло, Хънтър видя контролна стая с монтирани на стената монитори и пазач, който седеше пред голямо табло с уреди.
— Добре дошли на етажа с килиите на ОБН — каза Тейлър.
— Защо го държите тук? — попита Хънтър.
— По две причини — отговори тя. — Първо, както споменахме преди, в шерифския отдел в Уийтланд нямали представа как да се справят със случай от такава величина и второ, защото всичко сочи, че това вероятно е двойно убийство на територията на два щата. Затова, докато не установим къде трябва да бъде държан старият ви приятел, ще го държим тук.
— И защото потенциалната психопатия на приятеля ви вече задейства няколко аларми в бихейвиористичния отдел — добави Нюман, — особено невероятната му психическа сила и как той съумява да остане твърд под натиск. Никой в отдела не е попадал на човек като него. Ако наистина е убиец, съдейки по нивото на жестокостта, която е използвал върху главите на двете жертви, тогава може да сме се натъкнали на кутия на Пандора.
Тейлър направи знак на пазача в контролната стая, който отвори вратата точно срещу тях. Командосът, който стоеше до вратата, отстъпи встрани, за да им позволи да минат.
Влязоха в дълъг коридор със стени, направени от блокове пенобетон. Във въздуха се носеше характерната дразнеща носа миризма на дезинфектант, подобна на онази в болниците, но не толкова силна. Стигнаха до втора тежка метална врата — неуязвима за атаки и разбиване. Тейлър и Нюман вдигнаха глави към охранителната камера високо на тавана над вратата. Секунда по-късно тя забръмча и се отвори. Тръгнаха по други два по-малки криволичещи коридора, минаха през още две непробиваеми врати и се приближиха до стаята за разпити по средата на друг безличен коридор.
Стаята беше квадратна, пет на пет метра, със светлосиви стени от пенобетон и бял линолеум на пода. В средата имаше квадратна метална маса с два метални стола, поставени един срещу друг. Масата беше занитена за пода. До столовете бяха занитени и две двойки много дебели метални скоби. На тавана, точно над масата, две флуоресцентни тръбни лампи в предпазни метални решетки обливаха стаята в ярка светлина. Хънтър забеляза и четирите камери за видео наблюдение, по една във всеки ъгъл на тавана. До едната стена имаше апарат за охлаждане и дозиране на вода, а северната стена беше заета от голямо еднопосочно огледало.