Хънтър долови нещо съвсем различно в тона на Тейлър. Скрит гняв?
— Лабораторните ви тестове показаха, че е чист.
— Знаеш, че организмът се изчиства от някои наркотици само за няколко часа — възрази Тейлър. — Освен това главите са били съхранени в хладилните чанти кой знае колко време. Жените може да са убити преди няколко месеца.
— Вярно е. — Хънтър не можеше да оспори доводите ѝ. — И някои наркотици наистина излизат от организма за няколко часа, но си виждала наркомани, нали? Те не издържат дълго без дрога и проявяват типични психически и физически признаци на зависимост — кожата, очите, косата, устните… параноя, тревожност… Знаеш какво да търсиш. Лушън не показа нищо от това. — Хънтър поклати глава. — Той вече не е пристрастен.
Този път Тейлър не можа да оспори довода му. Лушън наистина не показваше физически или психически признаци на наркотична зависимост, но тя все още не беше готова да се откаже от темата.
— Добре, съгласна съм, той изглежда чист, но пак не му съчувствам. Според онова, което ти каза, никой не го е принуждавал да взима наркотици. Той е решил да го направи по собствено свободно желание. Лесно можеше и да не го прави. Всеки ден предлагат наркотици на хора от различна възраст. Знаеш това по-добре от повечето хора, Робърт. Някои приемат, други — не. Това е избор. В случая с Лушън изборът е бил негов, на никой друг. Никой, освен него не трябва да се чувства виновен, че той е станал наркоман.
Хънтър дълго мълча. Самолетът попадна в турбуленция и той изчака нещата да се успокоят, за да заговори отново.
— Не е толкова просто, Кортни.
— Не е ли?
— Не. — Хънтър се облегна назад на седалката.
— Много пъти са ми предлагали наркотици. В училище, в университета, на улицата, в квартала, на купони, на почивка, къде ли не, но съумях да стоя далеч от тях.
— И това е чудесно, но се обзалагам, че познаваш хора, които не са били силни като теб, нали? Хора, които не са съумели да стоят далеч от наркотиците. Хора, които са се пристрастили.
Нещо в очите на Тейлър се промени.
— Да, познавам.
Хънтър разбра, че тя полага усилия да запази спокойствието в гласа си.
— Но не се чувствам виновна за това — добави Тейлър.
Неизвестно защо, това прозвуча като лъжа.
— Хората са различни, Кортни, и затова реагират различно. Реакциите ни пряко зависят от обстоятелствата около събитието и от психическото ни състояние в определения момент.
Тейлър знаеше това. Беше го виждала — човек, който се чувства щастлив, нещата у дома и на работното място вървят страхотно и на купон или на друго място му предлагат силен наркотик, към който бързо се пристрастяваш. Той отказва, защото не вижда необходимост да го вземе. В този определен момент човекът се чувства естествено щастлив и въодушевен. Само ден по-късно същият този човек е съкратен от работа или се скарва жестоко с някого у дома или нещо разваля настроението му. Пак му предлагат същия силен наркотик. Този път човекът приема, защото настроението му се е променило, обстоятелствата са се променили и в този определен момент той психически и може би дори физически е много уязвим. Наркодилърите имат шесто чувство да избират такива хора от тълпата и знаят как със сладки приказки да убедят човека, че ако вземе наркотика, който предлагат, всичките му проблеми ще се изпарят за миг и го очаква раят.
Тейлър прехапа устни и започна да ги дъвче.
— Знаеш, че има наркотици, които те правят зависим от един път, нали? — продължи Хънтър. — Както се изрази Лушън, «наркотици, към които веднага се пристрастяваш». Дори много силни хора не могат да бъдат много силни през цялото време, Кортни. Това е житейски факт. Необходимо е само да ти предложат дрога по една или друга причина, когато не си психически силен, чувстваш се самотен, потиснат или пренебрегнат, и те хващат в капана. Не знаем всички факти. И освен това не знаем колко пъти Лушън е отказвал, преди накрая да се предаде.
— Признавам, че привеждаш убедителни аргументи в защита на наркоманите — рече Тейлър.
— Не се опитвам да защитавам наркоманите, Кортни. Само казвам, че голям брой от пристрастените знаят, че са направили грешка, и искат да намерят сили да се преборят с навика. Много от тях не намират сами тези сили и се нуждаят от помощ, която повечето пъти не идва. Вероятно защото мнозина от нас споделят същите мисли като теб.
Сините очи на Тейлър се втренчиха напрегнато в Хънтър и после се стрелнаха встрани.
— И как мислиш, че би му помогнал? — попита тя. — Какво би направил?
— Всичко, което мога — веднага отговори Хънтър. — Бих направил всичко, което мога. Той беше мой приятел.