— Добре, и какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че според мен този тип не е идвал тук, за да си спомня за убийствата или за времето, прекарано с жертвите. Мисля, че е идвал тук да гледа телевизия, да пие бира и да чете като всеки нормален човек. Разликата е, че го е правел, заобиколен от одраната кожа на жертвите си, поставена в рамки.
Лопес беше обиколил цялата къща, преди да разпредели на групи агентите, и знаеше, че единственият телевизор е старият долу в мазето. Освен това знаеше, че в малкия хладилник в ъгъла няма нищо друго, освен няколко бири.
Нещо в гласа на Лопес обезпокои Фулър.
— Какво всъщност искаш да кажеш, Ястреб?
Лопес спря пред библиотеката и огледа някои заглавия.
— Мисля, че това не са трофеи. — Той посочи прозрачните пликове за веществени доказателства, в които сега бяха петте «картини». — Тези неща са за украса. Ако този тип има стая с трофеи някъде, не е тази. — Ястреба замълча и въздъхна тревожно. — Казвам ти да се подготвиш, Фулър, защото ако този извратеняк има стая с трофеи, още не сме я намерили.
27.
Екип Б — агенти Мигел Рейна и Ерик Голдстайн, току-що бяха приключили огледа на малката баня и първата стая. Бяха успели да свалят няколко пръстови отпечатъка от двете помещения, но и без задълбочен анализ Голдстайн, експертът по отпечатъците на екипа, можеше да каже, че браздите им изглеждат еднакви, което говореше, че са на един и същ човек. Размерът на отпечатъците от палци показваше, че са на мъж.
От канала на душа те извадиха няколко косъма, всичките къси и тъмнокестеняви на цвят. Високоинтензивният тест с ултравиолетова светлина, който направиха в първата стая и банята, не разкри следи от семенна течност или кръв нито дори по умивалника на банята, където би могло да има кръв от старо порязване при бръснене. Няколко петна, някои малки, други по-големи, заблестяха на пода около тоалетната чиния и на седалката, но това се очакваше. Урината сияе, когато се озари с ултравиолетова светлина. За да бъдат сигурни, те направиха тест с ултравиолетова светлина и на стените. Извършителите често се опитват да прикрият петната от кръв по тях, като ги пребоядисват. Въпреки че са невидими за невъоръжено око, покритите с боя петна от кръв се разкриват ясно на високо интензивна ултравиолетова светлина.
На стените в коридора блеснаха няколко разпръснати точки. Рейна и Голдстайн взеха проби от всичките, но никоя от тях не беше замазана с боя. Двамата агенти се съмняваха, че пробите, които бяха взели от коридора, ще се окажат кръв.
Те се приближиха до последната стая в дъното на коридора, голяма спалня, и спряха на прага, обхождайки с поглед всичко, преди да започнат работа.
Мебелите вътре бяха оскъдни, евтини и различни като в стая в колежанско общежитие, обзаведена с малко пари. Двойното легло до едната стена имаше такъв вид, сякаш беше взето от магазин на «Армията на спасението», както и дюшекът, черно-сивата покривка и калъфките на възглавниците. До същата стена, вдясно от леглото, беше сложено дървено нощно шкафче без чекмеджета, с лампа за четене. По средата на западната стена имаше стар двукрилен гардероб. Единствената друга мебел беше малка библиотека, претъпкана с книги.
— Поне няма да ни отнеме много време — каза Рейна и нахлузи на ръцете си нов чифт латексови ръкавици.
— Да — съгласи се Голдстайн. Въпреки че си беше сложил маска на носа, силната миризма на нафталин пареше ноздрите му.
Те започнаха като в предишните две помещения — с тест с високо интензивна ултравиолетова светлина, и веднага щом включиха лампата, покривката на леглото заблестя като коледна елха.
— Е, няма нищо изненадващо — каза Голдстайн. — Чаршафите, изглежда, никога не са прани.
Въпреки че на ултравиолетовата светлина засияват различни телесни течности — сперма, кръв, вагинален секрет, урина, слюнка и пот, само този тест не може да потвърди от какво точно е петното. Необходими са още. Освен това и други, нетелесни течни вещества, например сокове и цитрусови плодове или паста за зъби, също заблестяват на ултравиолетовата светлина.
— Да приберем чаршафите и завивките — предложи Голдстайн. — Ще трябва да ги анализират в лабораторията.
Рейна бързо махна всичко от леглото и сложи всяко нещо в отделни пликове за веществени доказателства. Белият дюшек под чаршафите не показваше видими следи от кръв, но въпреки това те направиха тест с ултравиолетовата лампа. Тук-там отново засияха точици, но нищо, което да предизвика тревога. Рейна и Голдстайн обаче взеха проби и ги надписаха.