Когато приключиха с леглото, Голдстайн се приближи до малката библиотека и внимателно започна да изважда книгите една по една. Рейна остана до леглото, проверявайки рамката за пръстови отпечатъци. Когато заобиколи от другата страна, той забеляза нещо различно отстрани на дюшека — дълъг хоризонтален саморъчно направен капак от дебел бял плат, който лесно се сливаше с дюшека и го скриваше. Рейна се намръщи и полека го откъсна от дюшека. Под капака имаше дълъг разрез в дюшека.
— Ерик, ела да видиш нещо — каза той и махна с ръка.
Голдстайн остави книгата, която оглеждаше, и отиде при Рейна.
— Какво мислиш, че е това? — попита Рейна и посочи дългия разрез в дюшека.
Голдстайн отвори по-широко очи.
— Скривалище.
— Именно — отвърна Рейна, пъхна пръсти в разреза и дръпна хоризонтално двете страни.
Голдстайн се наведе и освети отвора с фенерчето си. Никой не видя нищо, защото ръцете на Рейна пречеха.
— Ще проверя — рече Голдстайн, остави фенерчето и бавно пъхна дясната си ръка в дупката. Много внимателно той започна да опипва вътрешността на дюшека, първо вляво, после вдясно, но не откри нищо. Пъхна ръка малко по-навътре, чак до лакътя. Вляво, вдясно. Пак нищо.
— Може би онова, което е било скрито тук, вече го няма — предположи Рейна.
Голдстайн обаче още не беше готов да се откаже. Той се наведе и пъхна в дюшека цялата си ръка, чак до рамото. Този път не беше необходимо да проверява наоколо. Пръстите му веднага докоснаха нещо твърдо.
Голдстайн спря и погледна Рейна някак особено.
— Намери ли нещо? — попита Рейна и инстинктивно наклони глава на една страна, за да погледне отново в пролуката, но не видя нищо.
— Чакай малко — отговори Голдстайн и разпери пръсти, за да хване предмета, скрит в дюшека. Той беше дебел дванайсет-тринайсет сантиметра. — Ето. Взех го. — Агентът се опита да го извади, но предметът се изплъзна от хватката му. — Чакай, чакай — повтори той, пъхна в дюшека и другата си ръка и сграбчи предмета с двете си ръце. — Прилича на кутия — съобщи и бавно започна да го измъква.
Рейна чакаше.
— Добре, ето го — каза Голдстайн, когато докара предмета до отвора.
Рейна дръпна ръце и почувства тръпки на странно вълнение по гърба си.
Голдстайн извади предмета от дюшека и го сложи на пода между двамата. Беше дървена кутия, дълга седемдесет и четири и широка петдесет и четири сантиметра.
— Кутия за пушка — каза Рейна, но не много убедено.
Гъстите вежди на Голдстайн се повдигнаха въпросително. Кутията наистина беше достатъчно голяма, за да побере картечен пистолет като МР5, «Узи» или дори два-три пистолета.
— Има само един начин да разберем — каза Голдстайн.
Учудващо кутията нямаше ключалки, само две старомодни райберчета. Голдстайн ги отвори и вдигна капака.
Вътре нямаше оръжия, но съдържанието все пак стресна двамата агенти и ги накара да отворят широко очи.
В средата на кутията имаше преграда, която я разделяше на две отделения.
След няколко секунди на пълно мълчание и абсолютна неподвижност Голдстайн най-после използва химикалка и предпазливо разрови съдържанието на двете отделения.
— Мамка му — промълви той и погледна Рейна. — По-добре извикай Ястреба.
28.
В един и половина след полунощ Хънтър и агент Тейлър бяха повикани на извънредно съвещание на НЦАНП, което се проведе в звукоизолирана стая за конференции на третия етаж на сградата на ОБН. Около дълга лакирана маса от червен дъб седяха четирима мъже и три жени. От тавана пред отсрещната стена беше спуснат голям бял прожекционен екран. Веднага щом влезе в стаята, Хънтър усети тежката тревожна атмосфера, която се засилваше още повече от напрегнатите изражения на лицата на присъстващите. Начело на масата седеше директорът Ейдриън Кенеди.
— Заповядай, седни — каза той, без да става, и посочи двете свободни места до себе си, едното вдясно, другото вляво.
Хънтър се настани от дясната му страна.
— И така, да започнем с представянето — продължи Кенеди.
— Знам, че всички тук сте запознати с научния труд на детектив Робърт Хънтър — обърна се той към групата, но мисля, че повечето от вас за пръв път виждат автора. — Той погледна Хънтър и кимна подред на всеки около масата. — Дженифър Холдън ръководи нашата компютърна система за профилиране. Дион Дъглас и Лио Хърст са от нашата «Програма за анализ на криминални разследвания», ПАКР. Виктория Давънпорт е от «Програма за анализ на насилствени престъпления», ПАНП, към ФБР. Доктор Патрик Ламбърт, с когото вече се познаваш, е шефът на криминалната психиатрия. И доктор Адриана Монтоя е един от главните ни патолози.
Всички кимнаха мълчаливо на Хънтър, който отвърна със същото на всеки.