— Вляво от мен е специален агент на ФБР Кортни Тейлър — добави Кенеди. — Тя ще ръководи разследването.
Присъстващите кимнаха.
— Вече си позволих волността да се свържа още веднъж с твоя капитан от лосанджелиската полиция, Робърт — каза той на Хънтър. — Сега ни трябваш за този случай и знам, че искаш да участваш, но сме длъжни да го направим по правилата. Изпратихме искане, което беше одобрено от двете страни. — Кенеди изписа кавички във въздуха с пръстите си. — Ти официално си взет «под наем» от ФБР. — Той сложи на масата пред Робърт служебна карта на ФБР с неговото име и снимка. — Затова до края на разследването ти си специален агент Робърт Хънтър.
Хънтър сякаш трепна, като чу това, и не докосна картата.
— И така — обърна се Кенеди към всички в стаята. — Извинете ме, че ви повиках тук на това късно, непредвидено съвещание, но няма съмнение, че днешният обрат на събитията представлява голяма промяна в играта. — Той се облегна назад в стола, сключи пръсти, сложи ръце в скута си и се обърна към Хънтър и Тейлър.
— Доктор Ламбърт и аз бяхме в стаята за наблюдение по-рано днес, по време на втория разпит на Лушън Фолтър.
Хънтър не изглеждаше изненадан. Той знаеше, че Тейлър се обади на Кенеди от къщата в Мърфи веднага след откритието им. Освен това тя използва смартфона си, за да му изпрати снимки на парчетата човешка кожа, поставени в рамки, и кратко видео от мазето на Лушън. Хънтър очакваше, че директорът ще отложи работата си до края на деня и отново ще дойде в Куонтико от Вашингтон, при това веднага.
— И всички присъстващи тук гледаха записите на двата разпита — добави Кенеди и кимна на доктор Ламбърт, който взе думата:
— Преобразяването на господин Фолтър само за няколко часа от първия до втория разпит беше изумително. — Доктор Ламбърт изглеждаше малко смутен. — Трябва да призная, че след първия разпит и историята за пристрастяването към наркотиците, която той ви разказа, аз започнах да му вярвам. Дори изпитвах съжаление към него.
Виктория Давънпорт от ПАНП кимна в знак на съгласие.
— Наистина започнах да вярвам във вероятността, че господин Фолтър е станал поредната жертва на сложен план на много садистичен убиец или убийци — продължи доктор Ламбърт. — Че той е бил само пионка, куриер в нещо много по-голямо. — Той прокара пръсти през малкото коса, която беше останала на главата му, само шепа бели кичури, които, изглежда, никак не искаха да стоят на едно място. — През всичките ми години на криминален психиатър съм виждал малко хора, които умеят да лъжат толкова убедително, и повечето страдаха от дисоциативно разстройство на личността. — Докторът погледна Хънтър. — А вие сте наясно, че случаят не е такъв.
Хънтър не каза нищо, но знаеше, че доктор Ламбърт е прав. Лушън не беше демонстрирал абсолютно никакви признаци на раздвоена самоличност. Той изобщо не претендираше, дори не беше намекнал, че в него живеят двама или повече души.
При хората, които страдат от дисоциативно разстройство на личността, щом някоя самоличност вземе превес, човекът се променя напълно, с различни чувства, история и спомени, които не присъстват в никоя от другите му самоличности. Ето защо, ако Лушън страдаше от дисоциативно разстройство на личността, което би било причина да покаже различна самоличност на втория разпит, тази втора самоличност не би си спомняла първия разпит и нищо, казано по време на него. Случаят обаче не беше такъв. Лушън знаеше точно как се е държал и какво е казал и на двата разпита.
— След онова, което видях — продължи доктор Ламбърт, — нямам почти никакви съмнения, че господин Фолтър изигра перфектно една много добре обмислена част по време на първия разпит. Истинският Лушън Фолтър е онзи, когото всички видяхме и чухме по време на втория разпит — студен, безчувствен психопат, който контролира действията си до съвършенство. — Той замълча, оставяйки думите му да проникнат в съзнанието на другите. — Господин Фолтър може и да е бил заловен след странното произшествие в Уайоминг, но той умишлено насочи детектив Хънтър и агент Тейлър към къщата си в Северна Каролина, много добре знаейки, че те ще намерят парчетата човешка кожа, поставени в рамки. Знаел е, че детектив Хънтър ще разпознае едното от тях. Това показва много високо ниво на жестокост, арогантност и гордост, наред с огромно чувство за постижение и удоволствие от онова, което е направил. — Докторът млъкна, за да си поеме дъх. — Този човек наистина обича да наранява хора… физически и емоционално.
29.
Последните няколко думи на доктор Ламбърт накараха всички присъстващи в стаята за конференции да се размърдат неспокойно на местата си.