Тейлър не отместваше очи от Хънтър.
— Лушън иска да влезе и под моята кожа, но ме познава малко по-добре, отколкото теб, или поне ме познаваше, затова сега опипва почвата, за да види как ще реагираш.
Тя се замисли върху думите му.
— И ще те притиска все по-силно.
— Нека да го направи — твърдо отвърна Тейлър и повдигна рамене.
— Продължавай да отстояваш своето и не го въвличай в психологически битки, защото той иска именно това.
— Казах ти вече, Робърт — спокойно отговори тя. — Аз съм голямо момиче. Знам как да се грижа за себе си.
Ейдриън Кенеди бутна вратата на залата за конференции и надникна вътре.
— Аха, ето къде сте били. — Той носеше синя папка със себе си.
— Има ли новини от Сиатъл? — попита Хънтър.
— Все още нищо. Чакаме, но Лушън не е излъгал за самоличностите. — Кенеди разгърна папката. Меган Лоуи, двайсет и осем годишна. Родена на шестнайсети декември в Луистаун, Монтана. Напуснала Луистаун, когато била на шестнайсет, шест месеца след като майка ѝ разрешила на тогавашното ѝ гадже да се нанесе в къщата им. — Той инстинктивни кимна към Хънтър. — Първо отишла в Лос Анджелис, където прекарала следващите шест години. По всичко личи, че наистина е била проститутка по улиците. След това Меган се е преместила и Сиатъл. Професията ѝ останала същата. — Кенеди прелисти страницата на доклада, който четеше. — Кейт Баркър, двайсет и шест годишна. Родена на единайсети май в Сиатъл, щата Вашингтон. Напуснала дома си на седемнайсет години и се преместила при гаджето си, който по онова време бил «амбициозен музикант». Не е потвърдено, но изглежда приятелят ѝ я е карал да проституира.
— Пари за наркотици? — попита Тейлър.
Кенеди повдигна рамене.
— Вероятно. Ще бъде трудно да потвърдим датите на отвличане, които Лушън съобщи, втори юли за Меган и четвърти за Кейт, защото за никоя от двете не е съобщено, че е изчезнала.
Това не беше изненадващо. Неразкритите убийства на проститутки се нареждат на трето място в САЩ след убийствата на членове на банди и свързаните с наркотици. Всеки ден хиляди момичета, работещи на улицата в Америка, са изнасилвани, пребивани, ограбвани или отвличани. Не ги взимат на прицел, защото изглеждат привлекателни или защото носят пари в себе си, а защото са леснодостъпни, изключително уязвими и преди всичко анонимни. Голямото мнозинство от работещите на улицата момичета работят сами или със свои колежки. Обикновено нямат партньор по очевидни причини. Много от тях са избягали от дома си и не поддържат връзки със семействата си. Те водят самотен живот и имат много малко приятели. Статистически в полицията се докладват само две от всеки десет изчезнали проститутки по улиците.
Кенеди даде по едно копие от докладите на Хънтър и Тейлър. Във всеки доклад имаше снимка. И двете жени, Меган Лоуи и Кейт Баркър, бяха арестувани по два пъти за проституция. Въпреки полицейските снимки, направени при арестите им, беше невъзможно да се разбере дали двете глави, намерени в багажника на колата на Лушън, са техни, тъй като бяха жестоко обезобразени.
— Щом не е излъгал за самоличностите им — каза Кенеди, докато излизаше от стаята, — има голяма вероятност Лушън да не лъже и за Сиатъл.
37.
Вътрешната част на хангара със складове беше също така ярко осветена като рецепцията, с широки коридори и заоблени ъгли за улесняване на движението на товарните колички и мотокарите с палети. Пластмасовият под беше боядисан в светлозелено. Вратите на индивидуалните складове бяха бели със съответните номера, написани с черно в средата и втори път на стената вдясно от вратата. За две минути Били ги преведе през всички завои и коридори, докато стигнаха коридор Е. Номер триста двайсет и пет беше третата врата вляво.
— Ето я — каза Били и я посочи.
Точно както беше обяснил по-рано, в десния край на ролетната врата имаше метално резе, заключено с масивен, месингов на цвят катинар.
Фигероа и Декър се приближиха, за да огледат по-добре.
За разлика от военния катинар, с който Лушън беше заключил вратата на мазето на къщата в Мърфи, този беше «Мастър Просерис», със защитена скоба, не неразбиваем, но с внушителен вид.
— Сериозен катинар — отбеляза Фигероа, поглеждайки Декър и после Били. — Мислиш ли, че ще можеш да го срежеш с ножица за арматура?
Били вече бе предположил, че ще трябва да среже катинара, и беше взел ножица за арматура, боядисана в червено и жълто, дълга един метър.
— Няма проблем — отвърна той и пристъпи напред. — Преди няколко седмици се наложи да срежем един подобен катинар. Сигурен съм, че този няма да е по-различен.