Главата на Сюзън пулсираше с ритъма на туптящото ѝ сърце. Въжето, с което бяха завързани китките и глезените ѝ, се беше врязало до костите ѝ. Тя искаше да говори, но страхът заличаваше всяка дума от потресеното ѝ съзнание. Очите ѝ, от друга страна, отразяваха отчаянието ѝ.
Лушън върна парчето татуирана кожа в буркана.
— Знаеш ли — каза той, — от една година крия онази спринцовка в колата. Много пъти съм мислил да я използвам.
Сюзън си пое дъх и въздухът сякаш премина през носа ѝ на бучки.
— Но никога върху теб — продължи Лушън. — Мислех да избера някоя проститутка. Сигурно си спомняш от лекциите по криминология, че те са лесни мишени — леснодостъпни и анонимни. — Той безразлично повдигна рамене. — Но за съжаление не стана така. Не се чувствах готов, но тази вечер беше различно. Мога да кажа, че почувствах първия си истински импулс на убиец.
Очите на Сюзън се изпълниха със сълзи. За нея въздухът в стаята стана по-гъст, дори по-мръсен… и не можеше да се диша.
— Почувствах изумителен подтик да го направя и да не мисля за последиците — добави Лушън.
Очите му блеснаха с нова целеустременост. Сюзън я видя и това разпространи нови вълни на паника из тялото ѝ.
— Затова реших да не се съпротивлявам — продължи той и пристъпи по-близо. — Реших да действам. И го направих. И ето ни сега тук.
Сюзън се опита да успокои дишането си и да разсъждава, ала имаше чувството, че всичко е страшен кошмар. Но ако беше така, защо не се събуждаше?
— Лушън… — каза тя с дрезгав глас, който засядаше в подутото ѝ гърло — не знам…
— Не, не, не — прекъсна я той и заканително размаха показалец. — Няма какво да кажеш. Не разбираш ли, Сюзън? Вече няма връщане назад. — Протегна ръце, посочвайки стаята. — Сега сме тук. Процесът започна. Стартът е даден, или каквото друго клише се сетиш.
И тогава Сюзън забеляза израза в очите му — безчувствен и леденостуден, на човек без душа. И това я вцепени.
Страхът ѝ изпълни с вълнение Лушън. Той очакваше това вълнение да се сблъска с нещо в него — може би морал или чувства… не беше сигурен какво, но все нещо. Сблъсък обаче не последва. Изпитваше само въодушевление, че най-после прави нещо, за което отдавна е фантазирал.
Сюзън искаше да говори, да пищи, но застиналите ѝ от паника устни не помръдваха. Очите ѝ молеха за милост, която така и не дойде.
Без предупреждение Лушън се нахвърли върху нея и ръцете му мълниеносно се впиха във врата ѝ.
Очите ѝ се разшириха от ужас, мускулите на шията ѝ се опитаха да се защитят от атаката и челюстите ѝ се отвориха, мъчейки се да поемат дъх, но съзнанието ѝ знаеше, че битката е изгубена. Палците на Лушън притискаха трахеята ѝ, а големите му длани мачкаха каротидните артерии и югуларните вени, причиняваха значително запушване и възпрепятстваха притока на кръв във врата ѝ.
Тялото на Сюзън започна да се гърчи и да рита на стола и Лушън отпусна тежестта си върху скута ѝ, за да я задържи неподвижна. И изведнъж почувства, че нещо се прекърши под палците му. Разбра, че е раздробил ларинкса и трахеята ѝ. Сюзън щеше да умре след няколко секунди, но той продължаваше да стиска, докато счупи подезичната ѝ кост. И през цялото време обезумелият му поглед не се откъсваше от гаснещите ѝ очи.
45.
Хънтър седеше и мълчеше. Не прекъсна разказа на Лушън, който беше предаден студено и безчувствено, но през цялото време се бореше да овладее емоциите си. Тейлър също слушаше мълчаливо и без да се обажда, но се размърда неспокойно на стола най-малко два пъти. Всяко нейно малко нервно движение, изглежда, доставяше все по-голямо удоволствие на Лушън и го забавляваше.
— Преди да попиташ — каза Лушън, гледайки Хънтър, — нямаше сексуално удовлетворение. Не докосвах Сюзън по този начин. — Той повдигна рамене. — Истината е, че не тя трябваше да ми бъде първата. Сюзън изобщо не трябваше да бъде жертва. Тя не беше част от хилядите фантазии, които имах до онзи ден. Много жалко, че се случи така.
— Хиляди? — попита Тейлър.
Лушън се усмихна.
— Моля ви, не бъдете толкова наивна, агент Тейлър. Мислите ли, че хората като мен изведнъж решават да започнат да убиват и това е всичко? И че сме готови на другия ден да излезем и да изберем първата си жертва? — Той иронично поклати глава. — Хората като мен дълго фантазират как нараняват другите, агент Тейлър. Някои може да започнат от малки, други много по-късно в живота, но всички го правим, при това непрекъснато. За себе си мога да кажа, че интересът ми към смъртта започна много рано. Баща ми беше голям ловец. Взимаше ме със себе си на лов в планините на Колорадо и нещо в чакането, дебненето и очите на животното точно преди да натисне спусъка, ме очарова и заплени. — Лушън се почеса по брадичката, докато гледаше Хънтър, и после се усмихна. — Виж се, Робърт. Направо чувам как мозъкът ти работи. Психологът в теб вече започва да прави теоретични връзки между ловните дни в детството ми и убиеца, който станах. — Той се засмя. — Преди да попиташ, не се напишквах в леглото, когато бях малък, и не обичах да паля разни неща.