Беше ми все едно. Тялото ми вече се рееше във въздуха от екстаз. Сграбчих главата на Джед с лявата си ръка и я дръпнах назад, разкривайки фаталната рана. Достави ми удоволствие да гледам как кръвта извира от шията му, излива се като водопад по тялото и се пени в устата му. Гласните му струни произвеждаха само сподавен клокочещ звук. Държах го в тази поза, докато обезумелите му очи угаснаха. Докато клокочещият звук заглъхна. Докато тялото му се превърна в инертна маса.
След като то се свлече на пода, аз останах в банята още седем минути, все още опиянен от естествените химични вещества, които ми предоставяше мозъкът ми. Не изпитах вина. Нито угризения.
Измих лицето и ръцете си, но не бях много загрижен за дрехите си. Щях да ги изгоря веднага щом изляза от къщата.
Време беше да тръгвам.
Съдбата обаче е странно нещо. Докато вървях по късия коридор и минавах покрай спалнята на Джед, нещо привлече погледа ми и спрях. Вратата беше широко отворена и тогава я видях за пръв път.
Трудно ми беше да повярвам, че голяма торба от човешки изпражнения като Джед има приятелка. Разбрах, че не му е съпруга, защото нито единият от двамата не носеше венчален пръстен. И все пак той имаше гадже и то спеше на леглото. Изненадващо, жената не беше огромна и грозна като Джед. Имаше къса черна коса, високи скули, изящни устни и гладка кожа с цвета на мед. Беше привлекателна, при това много. За мен винаги ще остане загадка как се беше заиграла с Джед.
Застанах до вратата и се втренчих в нея. Все още бях в еуфория от прерязването на гърлото на Джед. Как би могъл някой, надрусан с любимия си наркотик, да отмине, когато безплатно му предлагат още?
Тялото ми отново затрептя и за втори път в онази нощ почувствах, че спусъкът в главата ми е натиснат. Реших да не се боря повече с импулсивните подтици и предпазливо и тихо влязох в стаята и легнах в леглото до жената. Усетих топлината на мястото, където беше лежал Джед.
Не помръднах двайсет и две минути. Лежах там, гледах спящата приятелка на Джед, чаках, вдъхвах уханието на косата ѝ и усещах топлината на тялото ѝ, толкова близо до моето.
И после тя се раздвижи.
Претърколи се и сложи ръка върху гърдите ми в сънена прегръдка, както правят двойките. Очите ѝ останаха затворени. Ръката ѝ се плъзна към рамото ми и не можах да се сдържа. Хванах ръката ѝ, доближих я до устните си и започнах да я целувам и да ближа пръстите ѝ, които имаха мириса и вкуса на крем за ръце.
Предполагам, че целувките и близането ѝ доставиха удоволствие, защото тя тихо изстена и бавно преметна крак върху мен. Подсъзнателно обаче, и напълно разбираемо, жената усети, че не докосва огромното туловище на Джед. Беше свикнала с него. Нервните окончания на крака ѝ го регистрираха, но задрямалият ѝ мозък разкодира сигналите едва след няколко секунди. Тя се намръщи още преди да примигне и да отвори очи.
Светлината в стаята беше слаба. Сияеше само пълната луна, която сега беше ниско на небето зад отворения прозорец на източната стена. Лицето ми беше скрито в сянка.
Предполагам, че не се бях измил добре, както мислех, защото в същия миг капка от кръвта на Джед се стече от косата ми по челото, веждата и накрая върху бялата калъфка на възглавницата.
Жената отново примигна, този път нервно и уплашено. Мозъкът ѝ, който регистрира, че нещо не е наред, и усети опасност, бързо се разсъни. Тя дръпна глава няколко сантиметра назад, за да могат очите ѝ да се фокусират по-добре, и когато това стана, те се смразиха от страх.
Жената видя непознат с окървавени дрехи, който лежеше там, където трябваше да е гаджето ѝ, и я гледаше право в очите, пъхнал двата ѝ пръста в устата си.
61.
Хънтър престана да чете и затвори тетрадката.
Специален агент Тейлър неспокойно отстъпи крачка назад и изпи остатъка от уискито си на една глътка.
— Къде са другите? — попита Робърт и кимна към тетрадката.
— Тази е единствената — отвърна Кенеди. — В другите тетрадки, намерени в къщата в Мърфи, няма нищо. Няколко рисунки и скици, но нищо друго. Нищо като това.
— Трябва да има още. — Гласът на Хънтър прозвуча малко озадачено. — Сигурен ли си, че агентите са проверили всички книги и тетрадки, които са открили?
— Да — потвърди Кенеди. — Лушън сигурно ги държи другаде или дори разпръснати на различни места. Не бих се изненадал. Това е още нещо, което трябва да разберете по време на разпитите.