Планирането отне още шест месеца. Четири от тях бяха прекарани в търсене на тайно място, където да закара Карън и да действа спокойно, без да бърза и необезпокояван. Най-после намери изоставена барака, скрита навътре в гората край езерото Солтънстол, подобна на онази в Ла Хонда. Беше сигурен в едно — че ще одере жива Карън. Именно одирането му достави най-голямо въодушевление в онази нощ със Сюзън. И това означаваше, че ще трябва да държи в плен Карън най-малко няколко часа.
Обаче искаше и да експериментира. Не му се щеше да я удуши, както бе направил със Сюзън. Искаше да опита нещо ново, нещо различно. Идеята му хрумна една сутрин, когато негов приятел, който преподаваше молекулярна, клетъчна и еволюционна биология в Йейл, му разказа за експеримент в лабораторията «Пиърс», който се беше объркал лошо. Докато приятелят му описваше какво се е случило, Лушън почувства, че кръвта му запулсира във вените. Сега знаеше как иска да умре Карън.
65.
Университетът Йейл затваряше за лятото в средата на май. Лушън чакаше с нетърпение деня и планираше, за да изиграе картите си безупречно.
През април той попита Карън дали смята да се върне в Англия за лятната ваканция.
— Шегуваш ли се? — отвърна тя. — Лятото в Англия е като мека пролет тук. С нетърпение очаквам първото си лято в Щатите.
— Тук ли ще останеш?
— Не. Мисля първо да отида в Ню Йорк. Винаги съм искала да видя Ню Йорк, Бродуей, всичко. Може да си направя нова татуировка. Там има страхотни ателиета. След това смятам да посетя Флорида и крайбрежието. Да прекарам няколко дни на плажа. Ненапразно го наричат Слънчевия щат, нали? — усмихна се Карън.
— И сама ли смяташ да правиш всичко това? — зададе ключовия си въпрос Лушън.
Тя повдигна рамене.
— Предполагам. — Карън го погледна с любопитство. — Но може да си взема спътник. Какво ще кажеш, Лушън? Ще бъде забавно… Ню Йорк, после плажът?
Той съзря удобната възможност, но се намръщи и побърза да се извини. Каза, че вече си е намерил работа за през лятото. Знаеше, че ако се съгласи, Карън вероятно ще каже на някого — приятел, преподавател или на родителите си, че ще пътуват заедно. И после, ако тя не се върне от лятното си пътешествие, но Лушън е тук, името му ще бъде на първото място в списъка на заподозрените от полицията. От друга страна, ако Карън изчезне, докато уж пътува сама, хората ще започнат да си задават въпроси много по-късно. Мнозина ще предположат, че тя се е отказала от Йейл след една година там и се е върнала в Англия. Вероятно едва когато родителите ѝ започнат да се тревожат, че Карън не се обажда, ще забият алармени звънци.
Срещнаха се отново само пет дни преди лятната ваканция и Карън му каза, че смята да замине за Ню Йорк и Флорида след четири дни. Това даваше на Лушън три дни за подготовка. Той обаче педантично организираше нещата от два месеца и бе уредил почти всичко. Оставаха само няколко контейнера с химично вещество и знаеше точно откъде да си ги набави.
Отби се в евтиния апартамент на Карън в деня преди заминаването ѝ за Ню Йорк. Планът му беше елементарен. Щеше да я покани на разходка с кола и пикник до езерото Солтънстол и да ѝ каже, че ще се върнат преди свечеряване. Ако Карън откажеше по някаква причина, тогава щеше да я покани на едно бързо питие за довиждане по-късно вечерта. Беше сигурен, че тя ще се съгласи. При всички случаи крайната цел бе една и съща — да остане насаме с нея или на някое отдалечено и уединено място за пикник, или в колата, преди тя да замине.
Карън се съгласи за пикника.
Потеглиха в единайсет сутринта. Лушън караше спокойно и пътуването до изолираното място край езерото, което беше избрал, продължи по-малко от двайсет и пет минути. Този път обаче той не сломи съпротивата на жертвата си в колата. Нямаше изненадваща атака, нито игла на спринцовка във врата. Наистина се беше приготвил за пикник — сандвичи, салати, плодове, понички, шоколади, бира и шампанско. Двамата ядоха, пиха и се смяха като най-добри приятели. Едва когато наля последното шампанско в чашата на Карън, Лушън добави транквилант, от който тя да изпадне в дълбок сън без сънища най-малко един час.
Медикаментът въздейства за по-малко от пет минути.
Когато Карън отново отвори очи, вече нямаше пикник сред природата. Тя се разсъни много бавно и първото, което осъзна, беше, че главата я боли толкова много, сякаш в черепа ѝ има някакъв звяр, който дращи с нокти мозъка ѝ.
На слабата светлина и през болката очите ѝ се приспособяваха цели четири минути, докато най-после се фокусираха. Карън се опита да разбере къде се намира. Седеше в тъмна, задушна и мръсна стая. Стените бяха от дърво. Приличаше на голяма барака за инструменти в заден двор. Нещо обаче ѝ подсказа, че не е в заден двор, а другаде. Някъде, където никой няма да я намери… място, където никой няма да я чуе, ако пищи. И щом го осъзна, тя се опита да направи точно това — да изпищи. Тогава установи, че устните ѝ не се движат. И челюстта също. Обзе я паника и Карън се помъчи да се огледа наоколо, но вратът ѝ също беше неподвижен.