Вътрешните ѝ органи не бяха парализирани и когато очите ѝ съзряха онова, което по-рано беше част от рамото ѝ, стомахът ѝ избълва половината си съдържание през хранопровода и тя повърна върху себе си.
— Не се притеснявай, Карън — каза Лушън и започна да я почиства.
Тя потрепери от допира му.
— Това е единствената татуировка, която искам от теб. Няма да ти взема другите.
Карън имаше пет татуировки.
— Но имам изненада за теб. — Той се изправи и изчезна в сенките.
Карън чу приглушено стържене на метал, сякаш Лушън влачеше бъчвичка с бира по пода. Когато той се появи, тя видя какво влачи. Не беше бъчвичка с бира. Лушън тътреше два метални контейнера, които приличаха на големи кислородни бутилки, каквито има в болниците. Карън обаче предчувстваше, че контейнерите не съдържат кислород.
Към дюзите им отгоре беше прикрепен маркуч. Лушън постави контейнерите на метър и половина от стола на Карън и пак се върна в сенките. Няколко секунди по-късно се върна, носейки статив за телескопичен микрофон, който беше специално пригоден — имаше две рамена вместо едно.
Той сложи статива между Карън и контейнерите и после нагласи двете рамена — едното нагоре, другото надолу. Горното беше на нивото на гърдите на Карън, а долното — на кръста.
Очите ѝ следяха всяко негово движение с тревожно очакване и огромен страх. Тя усещаше как дори органите в тялото ѝ треперят.
Лушън свърза двата маркуча с всяко рамо, така че да бъдат насочени право към нея.
— Искам да те питам нещо, Карън.
Тя не можеше да направи нищо, освен да го гледа.
— Чувала ли си заряда LIN?
Лушън завъртя контейнерите така, че Карън да види надписите им. Когато тя ги прочете и разбра какво е съдържанието им, сърцето ѝ се смрази.
67.
Тейлър се намръщи на въпроса на Лушън, но Хънтър много добре знаеше отговора.
LN2, LIN или LN са познати съкращения, използвани за течен азот. Зарядът LIN е взрив от суперохладен течен азот. Станал е известен като заряд LIN, защото военните са създали гранати с течен азот и експлозивни заряди, които могат да бъдат прикрепени с магнит за врати, алеи, мостове и други. Главната им цел е да замразят всичко — сплави, метал, пластмаса, дърво, защото така стават изключително уязвими, крехки и лесно чупливи. Истинският проблем обаче настъпва, когато зарядът LIN порази човешка кожа.
Гранатите с течен азот се различават от всички други познати видове най-вече по едно — зарядът им не разкъсва и не прониква в кожата на мишената, за да я убие.
Причината за високата им ефективност се основава на специфичните химични свойства на веществото, което се среща в най-голямо изобилие в света — водата.
Водата е единственият природен елемент, който се разширява, когато се охлади. Ако бъде поразено с взрив от суперохладен течен азот, човешкото тяло изстива много бързо. Когато това се случи, кръвните клетки замръзват мигновено в така нареченото «шоково замразяване». Кръвните клетки са съставени от приблизително седемдесет процента вода, която започва да се разширява много бързо. В резултат на бързото разширяване на молекулите вода в кръвообращението се получава тотален кръвоизлив. Пострадалият кърви почти отвсякъде — очи, уши, уста, нос, нокти, полови органи и през кожата.
Поради суперохладения заряд разширяването на молекулите не спира и впоследствие всяка една кръвна клетка в човешкото тяло експлодира. Смъртта е мъчителна и абсолютно ужасяваща гледка.
Лушън обясни накратко процеса заради Тейлър.
— Искам да ви кажа, че онова, което се случи с тялото ѝ, след като го взривих с течен азот, беше адски страшно, дори за мен — обърна се той към двамата. — Всичко в нея експлодира и всичката онази кръв, която се изля през… — Лушън въздъхна дълбоко, почеса се по брадата и обходи с поглед празната си килия. — Всъщност отвсякъде. Четири дни почиствах и дезинфектирах бараката, за да не се настанят там диви животни, след като си тръгна. — Той млъкна, унесен в спомени. — Приятелят ми в Йейл ми каза, че извършили този експеримент върху жива жаба в лабораторни условия. Опитът включвал течен азот. Когато ми разказа какво се е случило, аз се опитах да си представя как би реагирало човешкото тяло. Но дори плодовитото ми въображение не стигна толкова далеч, колкото реалността.
Ако Хънтър или Тейлър имаха някакви съмнения, че седят пред чисто зло, тези съмнения се изпариха през последните няколко минути. Никой от тях не искаше да чуе повече подробности.
— Мястото, Лушън — напомни му Хънтър със спокоен и сдържан тон. — Край езерото Солтънстол ли я зарови?
Лушън прокара пръст по браздите между блоковете пенобетон на стената вляво от себе си.