Всички се замислиха върху думите на Хънтър.
— И затова чак сега разкри, че той е убиецът на годеницата ти — каза доктор Ламбърт. — Защото това не само че те поставя под огромно напрежение, но и влияе на душевното ти състояние. Дестабилизира те. Прави те емоционален и следователно по-уязвим и склонен към грешки. Лушън е знаел това много добре.
Кожата на Тейлър настръхна.
— Но това прави Робърт и по-избухлив — добави тя. — Ако не беше зад стената от плексиглас, Лушън вероятно щеше да е мъртъв. — Очите ѝ се отместиха към Хънтър, който отвърна на погледа ѝ със сто процента убеденост.
— А може би точно това иска — отбеляза доктор Ламбърт. — Не да се опита да избяга, докато е навън с вас двамата, а да бъде убит от ченге.
Кенеди и Тейлър се намръщиха, но Хънтър си мислеше именно това, докато гледаше през прозореца.
— Защо ще иска да бъде убит от ченге? — попита Тейлър.
— Защото, каквото и да се случи, Лушън иска да бъде запомнен. Иска слава. — Хънтър изобрази кавички във въздуха с пръстите си: — «Престижът», който идва с известността на серийния убиец. Лушън иска наследството му да бъде изучавано на лекциите по криминология и престъпно поведение. Това е една от причините да пише енциклопедия, ако наистина го прави.
— Разбирам — каза Тейлър, — но това вероятно ще стане независимо от всичко. Не е необходимо да бъде убит, за да го постигне.
— Вярно е — съгласи се Хънтър, — но той също така съзнава, че репутацията му ще нарасне неимоверно много, ако не завърши дните си зад решетките или бъде екзекутиран, след като получи смъртна присъда. Убеден съм, че за него това не е подходящ завършек на дългогодишния му проект. От друга страна, ако бъде застрелян от агент, докато Бюрото се опитва да спаси последната му жертва… — Хънтър повдигна рамене и остави значимостта на думите му да отрови въздуха.
— Ще стане легенда — довърши мисълта му доктор Ламбърт.
— За това, ако мислиш, че Мадлин Рийд все още е жива — каза Кенеди, обръщайки се към Хънтър, — и при положение че Лушън правилно е изчислил, колко време предполагаш, че имаме, Робърт?
На лицето на Хънтър се изписа колебание.
— Смятам, че от момента, в който той ни каза за нея, имаме двайсетина часа да я намерим. След това не бих хранил големи надежди.
Кенеди погледна часовника си.
— Значи трябва да действаме бързо — заяви той. — Не можем да губим повече време, Робърт.
Снимката на Мадлин все още беше на бюрото. Младата жена сякаш гледаше право в Хънтър.
— Готов ли е самолетът? — попита той.
— Ще бъде, докато отидете на пистата — отвърна Кенеди. — Но вие двамата трябва да се приготвите бързо.
— Бъдете подготвени — предупреди ги доктор Ламбърт, — защото мисля, че си прав, детектив Хънтър. Лушън ще се опита да изкара от равновесие и двама ви и знае, че така, както стоят нещата в момента, не е необходимо да ви провокира много. Мисля, че когато излезе навън, той ще направи всичко възможно да не свърши отново тук, дори това да му струва живота.
Хънтър вдигна ципа на якето си.
— Нямам нищо против. — Той погледна Тейлър. — Стига аз да съм този, който ще му тегли куршума.
81.
Преди да се отправят към големия джип, който вече ги чакаше на един от охраняваните изходи зад сградата, Хънтър и Тейлър бяха помолени да съблекат ризите си, за да им поставят високотехнологични безжични подслушвателни устройства. Микрофоните бяха направени така, че да изглеждат като обикновени копчета, но за да не се различават от другите, трябваше да бъдат сменени всичките копчета на двете ризи. Копчето над пъпа на всеки беше подслушвателното устройство. Беше свързано чрез тънък кабел с много мощен, но незабележим сателитен предавател, който приличаше на пакетче дъвки, прикрепен на гърба им. Микрофонът работеше и като джипиес локатор. Директорът Ейдриън Кенеди и екипът му щяха да знаят течното им местонахождение по всяко време. Но веднага щом му върнаха ризата, Хънтър се противопостави на идеята.
— Фалшивите копчета не са в същия цвят като оригиналните — каза той на Кенеди.
— Цветът е достатъчно близък — отвърна директорът.
— Може би за повечето хора — настоя Хънтър — но не и за Лушън.
— Искаш да кажеш, че той е забелязал цвета на копчетата на ризите ви?
— Повярвай ми. Лушън забелязва всичко, Ейдриън. И попива всичко като гъба.
— Ами това е най-доброто, което можем да направим за толкова кратко време. Искам да ви слушам през цялото време, затова ще трябва да се задоволим с тези копчета.