о те обича Дуня и какво безценно сърце има. Наистина господин Свидригайлов отначало се е държал с нея много грубо и на масата проявявал неучтивост и й се присмивал… Но не искам да се впускам във всички тези мъчителни подробности, за да не те тревожа напразно, след като вече всичко е минало. Накратко казано, въпреки доброто и благородно отношение на Марфа Петровна, съпругата на господин Свидригайлов, и на всички домашни, на Дунечка й било много тежко — особено когато г-н Свидригайлов се е намирал, по стар навик от полка, под влиянието на Бакхус. Но какво се оказа впоследствие? Представи си, този щур човек отдавна вече изпитвал страст към Дуня, но криел това зад привидната си грубост и презрение към нея. И сам той може би се е срамувал и е изпадал в ужас, като е виждал, че е вече на възраст и баща на семейство, а храни такива лекомислени надежди, и затова, без да ще, го е било яд на Дуня. А може би той с грубото си държание и с насмешките си е искал просто да скрие от другите цялата истина. Но най-накрая не издържал и се осмелил да направи на Дуня явно и гнусно предложение, като й обещавал разни подаръци и дори да зареже всичко и да замине с нея в някое друго имение или дори в чужбина. Можеш да си представиш всичките й страдания! Да напусне веднага мястото не могла не само защото им е дължала пари, но и защото е щадяла Марфа Петровна, която би могла изведнъж да заподозре нещо и следователно да се внесе в семейството раздор. Пък и за самата Дунечка щеше да стане голям скандал; нямаше да й се размине току-тъй. И още много други причини имаше, така че Дуня не можеше да се надява да се измъкне от този ужасен дом, преди да са минали шест седмици. Ти, разбира се, познаваш Дуня, знаеш колко е умна и какъв твърд характер има. Дунечка може да понесе много неща и даже в най-тежките случаи да намери у себе си достатъчно великодушие, че да не загуби своята твърдост. Тя даже на мене не ми беше писала всичко, за да не ме разтревожи, а ние често си пращахме по някоя вест. Развръзката настъпи неочаквано. Марфа Петровна случайно подслушала как мъжът й увещавал Дунечка в градината, разбрала всичко превратно и нея самата обвинила, като мислела, че тя е причината за всичко. И още веднага в градината станала страшна сцена: Марфа Петровна даже ударила Дуня, нищо не искала да чуе, цял час крещяла и най-накрая заповядала веднага да върнат Дуня при мене в града с проста селска каруца, в която нахвърляли вещите й, бельото, дрехите, кое както им паднало, без даже да ги подредят. А в това време завалял проливен дъжд и Дуня, оскърбена и опозорена, е трябвало да пропътува с някакъв селянин цели седемнадесет версти в открита каруца. Помисли сега какво можех да ти пиша в отговор на твоето писмо, което получих преди два месеца, и за кое да ти пиша? Аз самата бях в отчаяние; да ти пиша истината не смеех, защото ти щеше да бъдеш нещастен, огорчен и възмутен, пък и какво би могъл да направиш? Може би щеше и себе си да погубиш, пък и Дунечка ми забрани; а да запълвам писмото си с глупости и с какво да е, когато в душата ми имаше такава скръб, не можех. Тук цял месец из града се разправяха клюки около тази история и дотам се стигна, че ние с Дуня даже и на черква не можехме да идем от презрителни погледи и шушукания, дори на висок глас се говореше пред нас. Всички познати взеха да странят от нас, всички престанаха даже да ни поздравяват и научих, че търговски служещи и някои чиновници искали да ни нанесат долно оскърбление, като намажат вратата ни с катран, заради което хазаите започнаха да настояват да напуснем квартирата. Причина за всичко това беше Марфа Петровна, която успя да изложи и окаля Дуня във всички семейства. Тя познава тук всички и през този месец непрекъснато идваше в града и понеже е малко бъбрива и обича да разправя за семейните си работи и особено да се оплаква от мъжа си на всеки срещнат, което е много лошо, успя за късо време да разнесе цялата история не само из града, но и в околията. Аз се поболях, но Дунечка беше по-твърда от мене; да можеше само да видиш как понасяше всичко и дори ме утешаваше и ободряваше! Тя е ангел! Но с Божията милост нашите мъки се свършиха: господин Свидригайлов се опомнил и се разкаял и навярно от съжаление към Дуня дал на Марфа Петровна пълни и очевидни доказателства за Дунечкината невинност, а именно писмото, което Дуня, още преди Марфа Петровна да ги завари в градината, е била принудена да напише и му предаде, за да избегне личните обяснения и тайните срещи, за които той настоявал, и което след заминаването на Дунечка останало у господин Свидригайлов. В това писмо тя най-горещо и с голямо негодувание го укорявала именно за неблагородното му поведение относно Марфа Петровна, изтъквала, че той е баща, глава на семейство и че най-после е гнусно от негова страна да измъчва и прави нещастна една и без това нещастна и беззащитна девойка. С една дума, мили Родя, писмото е така благородно и трогателно написано, че аз плаках, когато го четох, а и досега не мога да го чета без сълзи. Освен това в защита на Дуня били и показанията на слугите, които били видели и знаели много повече, отколкото предполагал самият господин Свидригайлов, както винаги става. Марфа Петровна била съвсем потресена и «наново убита», както тя самата ни призна, но затова пък напълно се убедила в невинността на Дунечка и още на другия ден, в неделя, отишла направо в черквата и на колене, със сълзи на очи молила Богородица да й даде сили да понесе това ново изпитание и да изпълни своя дълг. После, направо от черквата, без да ходи никъде другаде, дойде у нас, разказа ни всичко, горчиво плака и в пълно разкаяние прегръщаше Дуня и я молеше да й прости. Още същата сутрин, без да губи време право от нас обиколи всички семейства в града и навсякъде с най-ласкави думи за Дуня, със сълзи на очи, възстанови нейната невинност и благородството на нейните чувства и поведение. Нещо повече, на всички показвала и чела на глас собственоръчното Дунечкино писмо до господин Свидригайлов и даже давала да ю преписват (нещо, което вече ми се струва дори прекалено). Така че наложи й се няколко дни наред да обикаля всички в града, защото някои взеха да се обиждат, че е предпочела да отиде при други, и започнаха да си пазят ред, и във всяка къща вече предварително се знаеше, че на този и този ден Марфа Петровна ще ходи еди-къде си да чете писмото, и при всяко четене се събираха даже и онези, които вече няколко пъти бяха чули писмото и у дома си, и у други познати. Моето мнение е, че в случая много, много неща бяха излишни, но такъв и е характерът на Марфа Петровна. Поне напълно възстанови честта на Дунечка и цялата тази гнусна история легна като неизличим позор върху мъжа й като главен виновник и мене чак ми с жал за него; прекалено строго постъпи с този щур човек. Веднага някои семейства започнаха да канят Дуня да преподава уроци, но тя отказа. Изобщо изведнъж всички започнаха да се отнасят с нея с особено уважение. Това именно помогна най-вече и за този неочакван случай, благодарение на който сега се изменя, може да се каже, цялата ни съдба. Знай, мили Родя, че поискаха ръката на Дуня и че тя вече даде съгласието си, за което бързам да те уведомя. И макар че това стана, без да се посъветвам с тебе, но ти навярно няма да се сърдиш нито на мене, нито на сестра си, защото сам ще разбереш, че ни беше невъзможно да чакаме и да отлагаме, докато получим отговора ти.