Пък и ти не би могъл отдалече да прецениш добре всичко. А стана така. Той е вече придворен съветник — Пьотр Петрович Лужин, и е далечен роднина на Марфа Петровна, която до голяма степен подпомогна тази работа. Той започна оттам, че изяви чрез нея желание да се запознае с нас; приехме го, както подобава, пи кафе, а още на другия ден изпрати писмо, в което много любезно правеше предложение и молеше за бърз и определен отговор. Той е делови човек и зает и сега бърза да замине за Петербург, така че всяка минута е скъпа. Разбира се, ние отначало бяхме много слисани, защото всичко стана твърде бързо и неочаквано. Целия този ден заедно обмисляхме и преценявахме. Той е човек сериозен, материално осигурен, работи на две места и вече има капитал. Наистина е вече четиридесет и пет годишен, но с доста приятна външност и още може да се харесва на жените, и изобщо е съвсем солиден и приличен човек, само малко мрачен и някак високомерен. Но може само да изглежда така на пръв поглед. Та предупреждавам те, мили Родя, когато се срещнеш с него в Петербург, което ще стане съвсем скоро, не съди прибързано и разпалено, което ти е присъщо, ако от пръв поглед нещо у него не ти хареса. Казвам ти го за всеки случай, макар да съм сигурна, че ще ти направи приятно впечатление. И освен това, за да опознаеш който и да било човек, трябва да се отнасяш към него с търпение и внимателно, за да не изпаднеш в грешка и предубеждение, които после много трудно се поправят и заглаждат. А Пьотр Петрович, поне по много признаци, е твърде почтен човек. Още при първото си посещение той ни заяви, че е човек положителен, но по много въпроси споделя, както се изрази, «убежденията на нашето най-младо поколение» и е враг на всички предразсъдъци. И много неща още говори, защото е май малко суетен и много обича да го слушат, но това почти не е порок. Вярно, че аз много неща не разбрах, но Дуня ми обясни, че той, макар И да не е с голямо образование, е умен и, изглежда, добър. Ти познаваш характера на сестра си, Родя. Тя е твърда, благоразумна девойка, търпелива и великодушна, макар и с пламенно сърце — нещо, което аз много добре зная. Разбира се, нито от нейна, нито от негова страна няма някаква особена любов, но Дуня, освен че е умно момиче, е и същество благородно като ангел и за нея е въпрос на дълг да направи щастлив мъжа си, който на свой ред ще се грижи за нейното щастие, а в последното, засега поне, нямаме сериозни причини да се съмняваме, макар че да си призная, всичко стана много набързо. При това е много пресметлив и, разбира се, сам ще види, че собственото му съпружеско щастие ще е толкова сигурно, колкото по-щастлива е с него Дунечка. А че ще има там някакви несъответствия в характера, някакви стари навици и дори някои различия в схващанията (без което не може и в най-добрите семейства), в това отношение Дунечка самата си каза, че разчита на себе си; че няма защо да се безпокоим и че тя може много неща да понесе при условие, че по-нататъшните им отношения са честни и справедливи. Той например отначало и на мене ми се видя някак рязък; но то може да се дължи именно на това, че е откровен човек, и положително е така. При второто си посещение например, вече получил съгласието ни, се изрази в разговора, че още преди да познава Дуня, имал намерението да вземе честна девойка, но без зестра и непременно такава, която вече е изпитала какво значи бедствено положение; защото, както обясни, мъжът не трябва с нищо да е задължен на жена си, а е много по-добре жената да смята мъжа си за свой благодетел. Ще добавя, че той се изрази по-меко и по-ласкаво, отколкото ти го пиша, защото забравих как точно се изрази, а помня само мисълта му, и освен това не го каза някак преднамерено, а явно се изпусна в разговора и даже се помъчи после да се поправи и да го посмекчи; но на мен все пак ми се стори доста рязко и го казах после на Дуня. Но Дуня ми отговори дори малко ядосана, че «думите още не са дела», и това, разбира се, с вярно. Преди да реши, Дуня не спа цялата нощ, и мислейки, че аз вече съм заспала, стана от леглото и цяла нощ ходи напред-назад из стаята; най-накрая коленичи и дълго и горещо се моли пред иконата, а на сутринта ми съобщи, че е съгласна.