IV
Писмото на майка му го измъчи. Но относно най-главния основния въпрос, не се усъмни нито за миг дори още докато четеше писмото. Най-същественото беше решил в себе си, и го беше решил окончателно: „Няма да го бъде този брак, докато съм жив, и по дяволите господин Лужин!“
„Защото тази работа е очевидна“ — говореше сам на себе си подсмихваше се и предварително злобно тържествуваше от успеха на своето решение. — Не, майко, не, Дуня, не можете да ме измамите!… И на всичко отгоре се извиняват, че не ме питали за съвет и без мене решили работата! Разбира се! Мислят че сега вече не може да се развали; но ще видим — може ли или не може! И какъв важен предлог: „Толкова зает човек бил Пьотр Петрович, толкова зает човек, че и да се ожени можел само в движение, едва ли не във влака.“ Не, Дунечка, всичко виждам и знам за какво се каниш така много да говориш с мене; знам за какво си мислила цялата нощ, като си кръстосвала стаята, и за какво си се молила пред иконата на Казанската света Богородица, дето е в мамината спалня. Да, тежък е пътят към Голгота. Хм… Така, вече окончателно е решено: за делови и рационален човек се омъжвате значи, Авдотя Романовна, със собствен капитал (вече със собствен капитал, това е по-солидно, по-внушително), на две места работи и споделя убежденията на най-младото поколение (както пише мама), и, „изглежда, е добър“, както отбелязва самата Дунечка. Това изглежда е най-великолепното! И същата тази Дунечка за същото това изглежда се омъжва!… Великолепно! Великолепно!…
…Интересно все пак защо ми пише мама за „нашето най-младо поколение“? Дали само за характеристика на лицето, или с по-далечна цел; да ме спечели на страната на господин Лужин? О, какви сте хитри! Интересно би било да се изясни още едно обстоятелство: до каква степен те двете са били откровени една пред друга през онзи ден и през онази нощ и през цялото време след това? Дали са си казали направо всички думи, или и двете са разбрали, че и едната, и другата чувстват и мислят едно и също и няма защо гласно да изказват всичко и да говорят излишни неща. Сигурно отчасти е било точно така; от писмото личи: на мама и се сторил рязък, мъничко, и наивната ми майка веднага споделила с Дуня своите впечатления. А тя, естествено, се разсърдила и отговорила ядосано. Ами да! Всеки ще побеснее, след като работата е ясна и без наивни въпроси и след като е решено, че няма смисъл повече да се обсъжда. И защо ми пише: „Родя, обичай Дуня, а тя те обича повече от себе си“; дали не я измъчват вътрешно угризения на съвестта, че се е съгласила да пожертва дъщеря си за сина. „Ти си нашето упование, ти си всичко за нас!“ О, майко!… Злобата кипваше в него все повече и повече и ако сега срещнеше господин Лужин, сигурно би го убил!
„Хм, това е вярно — продължи той, следвайки вихъра от мисли, който бушуваше в главата му, — вярно е, че към човека трябва «да се отнасяш с търпение и внимателно, за да го опознаеш»; но господин Лужин е ясен. Най вече бил «делови човек и изглежда добър»; ами да, поел грижата за багажа, големия сандък ще докара на свои разноски! Как да не е добър! А те двете, годеницата и майката, се пазарят с някакъв селянин да ги откара с каруца, покрита с рогозка (аз нали така пътувах)! Какво от това! Нали са само деветдесет версти, «а оттам чудесно ще продължим в трета класа» към хиляда версти. И е благоразумно: простирай си краката според чергата; ами вие, господин Лужин? Нали ви е годеница… И не може да не знаете, че майка й изтегля за пътуването пари срещу пенсията си. Разбира се, това за вас е една взаимна търговска сделка, изгодно и за двете страни предприятие с равни дялове, значи и разходите — наполовина; приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари — според пословицата. Но и тук деловият човек ги е поизлъгал малко: превозването на багажа струва по-евтино от пътуването им, а може и без пари да стигне. Но те двете не виждат ли всичко това или нарочно не го забелязват? Ами са доволни-предоволни! А като си помислиш, че това е само началото, другото ще дойде после! Кое е най-важното в случая: не скъперничеството, не циганията е важната, а тонът на всичко това. Та това е бъдещият тон след брака, това е пророчество… Пък и мама какво си е развързала кесията? С какви пари ще пристигне в Петербург? С три рубли или с две «банкноти», както казва онази… старица… хм! И как смята да живее после в Петербург? Нали по някакви причини вече е успяла да се досети, че няма да може да живее с Дуня след брака, дори на първо време? Младият човек сигурно се е изпуснал нещо, показал си е рогата, макар че мама го отрича с всички сили. «Тя самата щяла да се откаже.» Е, на какво разчита: на сто и двадесетте рубли пенсия, като не се смята заемът от Афанасий Иванович? Зимни шалчета плете и маншети бродира, вади си старите очи. Но шалчетата прибавят към сто и двадесетте рубли само двадесет рубли годишно. Това ми е известно. Значи, все пак се надават на благородството на господин Лужин: «Той ще ми предложи, ще ме моли.» Надявай се! Винаги така става с тези шилеровски прекрасни души; до последния момент кичат човека с паунови пера, до последния момент очакват само хубаво, не лошо и макар да предчувстват обратната страна на медала, за нищо на света няма да си го кажат направо; само като си помислят за това, настръхват; с две ръце се бранят от истината, докато човекът, когото са идеализирали, собственоръчно не им изиграе номер. Интересно дали господин Лужин има ордени; бас държа, че носи «Ана» в петелката и че си го слага, когато ходи на обяд у разни предприемачи и търговци. Сигурно и на сватбата ще си го сложи! Впрочем да върви по дяволите!…