Расколников мълчаливо взе немските страници на статията, взе трите рубли и без да каже нито дума, си излезе. Разумихин с учудване погледна подире му. Но стигнал вече до Първа линия, Расколников изведнъж се върна, качи се пак при Разумихин и като сложи на масата и немските коли, и трите рубли, пак без да каже нито дума, си излезе.
— Абе ти да не си в делириум? — изрева най-сетне Разумихин побеснял. — Защо разиграваш тия комедии? Чак ме обърка… Защо тогава дойде, дяволе?
— Не ми трябват… преводи… — измънка Расколников вече от стълбите.
— Ами какъв дявол ти трябва? — закрещя отгоре Разумихин. Онзи мълчаливо продължаваше да слиза.
— Ей, къде живееш? Отговор не последва.
— Върви тогава по дя-яволите!…
Но Расколников вече излизаше на улицата. На Николаевския мост му се наложи още веднъж да се опомни напълно вследствие на един твърде неприятен за него случай. Кочияшът на една каляска здравата го шибна с камшика по гърба, задето едва не го стъпкаха конете, въпреки че той три или четири пъти му беше извикал. Ударът на камшика така го ядоса, че той отскочи към перилата (кой знае защо вървеше точно по средата на моста, където е за коли, а не за пешеходци) и злобно заскърца и матрака със зъби. Разбира се, наоколо се смееха.
— Тъй му се пада!
— Пройдоха някакъв.
— Знаем ги, престори се на пиян и нарочно се завира под колелата, а ти отговаряй за него.
— От това се прехранват, уважаеми господине, от това…
Но в тази минута, както стоеше до перилата и все още безсмислено и злобно гледаше след отдалечаващата се каляска, потривайки гръб, изведнъж усети, че някой му пъха в ръцете пари. Погледна, възрастна търговка, забрадена, с ботинки от козя кожа, а до нея девойка, с шапчица и със зелен чадър, навярно дъщеря й. „Вземи, човече, в името Христово.“ Той взе и те отминаха. Монета от двадесет копейки. По дрехите и по вида му лесно можеха да го вземат за просяк, от тези, които просят грошове по улиците, и това, че му дадоха цели двадесет копейки, той дължеше навярно на камшика, който ги бе разчувствал. Той стисна монетата в ръка, отмина десетина крачки и се обърна към Нева, в посока към двореца. На небето нямаше нито облаче, а водата беше почти светлосиня, така рядко за Нева. Куполът на храма, който отникъде не се очертава така добре, както оттук, от моста, на двадесетина крачки от параклиса, целият лъщеше и в прозрачния въздух можеше ясно да се види дори всяко негово украшение. Болката от камшика премина и Расколников забрави за удара; една тревожна и не съвсем ясна мисъл сега го поглъщаше всецяло. Той стоеше и гледаше в далечината продължително и втренчено; това място му беше особено познато. Когато ходеше на лекции, обикновено — най-често, когато се прибираше — му се беше случвало, може би сто пъти, да се спира именно на това място, да се взира втренчено в този наистина великолепен изглед и почти всеки път да се учудва на едно свое неясно и странно чувство. Необясним хлад го разтърсваше винаги от този великолепен изглед; с неясен, смътен дух бе изпълнена за него тази разкошна картина. Той всеки път се учудваше на своето мрачно и загадъчно преживяване и нямайки доверие в себе си, отлагаше обяснението му за в бъдеще. Сега изведнъж рязко си спомни за тези свои предишни въпроси и недоумения и му се стори, че неслучайно бе си спомнил сега за тях. Видя му се нелепо и чудно преди всичко това, че се е спрял на същото място, сякаш наистина си бе въобразил, че сега може да мисли за същите неща, както преди, да се интересува от същите онези предишни теми и картини, от които се беше интересувал… така доскоро. Дори едва не му стана смешно и същевременно сърцето му се сви до болка. В някаква глъбина, долу, далече под краката си той видя сега цялото това предишно минало и предишните мисли, и предишните планове, и предишните теми, и предишните впечатления, и цялата тази гледка, и себе си, и всичко, всичко… Струваше му се, че лети някъде нагоре и всичко изчезва пред очите му… Като направи неволно движение с ръка, изведнъж усети в юмрука си стиснатата монета. Разтвори длан, втренчено погледна монетата, замахна и я хвърли във водата; после се обърна и тръгна към къщи. Стори му се, че в тази минута като с ножица отряза сам себе си от всички и всичко.