За нещастие през следващите месеци отношенията между Диана и Дьони се влошили. Тя заплашвала, че ще си отиде, искала да й бъде възстановена сумата. Но Вотан се бил закрепил само частично. Той не можел да върне парите на Диана, която решила да обяви апартамента за Продан. За продан! Това би означавало раздробяването на къщата на Грюн, все едно началото на края! Същевременно Дьони с яд виждал как Диана му се изплъзва. Тогава у тях назряла мисълта за убийство; всичко щяло да бъде подготвено най-педантично. Първо разпространили легендата, според която Диана желаела женитбата, а Дьони се противопоставял, после умножили фалшивите следи: възникналият в кръжока инцидент бил добре дошъл. Терез пуснала пред Рьоне, а и пред самата Диана слуховете за алхимичното производство на злато. Тримата дори решили да симулират кражба. Още повече, че и от нея щели да спечелят, тъй като щели да получат осигуровката и същевременно да продадат чрез трето лице уж откраднатите вещи.
Колкото до самото убийство, имали на разположение идеалния свидетел: един полицай в оставка извън всяко подозрение, който по щастливо стечение на обстоятелствата бил наел гарсониерата на втория етаж. Тримата съучастници забелязали, както забелязах и аз, че господин Лоазо има навика да отваря вратата си, когато някой влиза или излиза от Диана. Това също щяло да послужи.
Събитията се ускорили. Завърналата се от Париж Терез чула, че Диана казва на Рьоне: „Ще ти разкажа нещо.“ Сигурно се готвела да продава и да напуска Страсбург. Трябвало да се бърза: убийството било насрочено за четвъртък вечерта.
В двадесет и тридесет Терез и баща й подхванали фалшивата кавга в кръжока. Терез се качила у Диана и пуснала сънотворно в чашата й. Знам, че в къщата има сънотворни, защото Вотан нареди да дадат на Дьони. След един час Терез слязла отново долу, като се постарала Лоазо да я види как се сбогува с Диана на площадката. Диана се прибрала у тях; скоро под влияние на опиата заспала. Малко преди двадесет и два часа Дьони се върнал на площад Бениямин-Цикс, сбогувал се с Шарл Фелдман и се качил на втория етаж. Трябвало на всяка цена да се увери, че Лоазо не спи и го е чул, като се прибира. Затова позвънил на вратата на полицая под претекст, че му иска аспирин. След това си отишъл; няколко минути по-късно Лоазо много ясно чул кавгата между Дьони и неговата любовница.
— Само че щом Диана е спяла, това е невъзможно — забеляза Лоазо. — И все пак съвсем ясно различих гласовете.
— Нали казахте, че двамата млади често се карали?
— Да, вярно е.
— А в деня, когато заедно влязохме у Дьони, нима нямах възможност да се възхитя на хубавата стереоуредба и на магнитофона му?
— Разбрах! — каза Холц.
— И аз също — рече Лоазо.
— Можете да си представите, че и аз. Това, което сте чули, господин Лоазо, е бил записът на една предишна кавга.
— Каква наглост!
— Междувременно кръжокът завършил, Терез помогнала малко на Едвиж, след това скрила дрехите си в стаята на първия етаж. После по бельо и без да вдига никакъв шум с босите си крака по каменното стълбище се добрала до втория и влязла при брат си, който я чакал. Като добра актриса — да не забравяме, че това е професията й — тя бързо навлякла дрехите на Диана, перуката, грабнала чантата и тъй като записът свършил, излязла, като затръшнала вратата и хукнала надолу по стълбите, без да пали лампата. Както и се надявали съучастниците, вие сте отворили вратата си и сте забелязали познатия силует. И после ще се кълнете, че Диана Паские е излязла жива малко преди единадесет часа. Докато в действителност фалшивата Диана се прибрала на втория етаж, преоблякла се и приела отново външността на Терез, после се затичала към механата, където пристигнала бързо, но леко задъхана. Затова метр д’отелът е помислил, че е развълнувана. А всъщност тя току-що била тичала.