— Но това е очевидно! Единственият изход, който му е останал! И тук, Вотан, сте започнали да действувате подло. В чантата на Диана сте били намерили прощалното писмо, което Дьони написал преди три години. Отново сте опитали вторичния блъф. Поставили сте до тялото на Дьони тази бележка, която намеква за самоубийство. Всъщност, надявали сте се, че ще я подложим на експертиза и ще научим, че датира от преди три години, което ще ни накара да заключим в полза на убийството! Защото, ако решим, че е самоубийство, можем да отгатнем какви са реалните подбуди за това самоубийство.
— Нима мислите, че смъртта на сина ми, на моя единствен син ме е оставила безучастен? — попита великанът с достойнство.
— Това обаче не ви попречи да я използувате — упрекна го Дюлак.
— Не е вярно — каза един глас. — Идеята беше моя. Баща ми няма нищо общо с нея.
Терез се беше изправила пред полицая. Една предизвикателна и жестока Терез. Никакво съжаление, нито в погледа й, нито в гласа. Колко наивен е бил!
— Вие ли сложихте писмата на Жак на тавана? — попита той.
— Да. До вчера не знаех за измяната на Жак и Едвиж. Но вчера, обхваната от прозрение, прерових стаята на мащехата си. Намерих писмата. Тогава помислих да ги използувам срещу нея и срещу Жак.
— За да бъдат арестувани те вместо вас? — попита горчиво Дюлак.
— Това щеше да бъде справедливо — каза диво младото момиче.
— Справедливо! Защо?
— Те измениха на фамилията Грюн!
— Накарахте ме да преживея много жестоки моменти, господин Дюлак — рече Едвиж.
— Знам, госпожо. Повярвайте, че не ме ръководеше единствено желанието за личен реванш. Подиграха се с мен, със самолюбието ми и с чувствата ми. Помислиха, че са ме заблудили. Но преди това бяха извършили нещо още по-лошо.
— Какво?
— Бяха ви затворили в клетка. Нима не го знаехте?
— Знаех го — каза тя.
— Аз отворих вратата на клетката. Литнете на воля, госпожо.
— Ще го направя. Благодаря ви, господин Дюлак.
3
„Хубавото в нашата професия е — каза Холц, — че пътят е ясно очертан. Съществуват правила и ние ги прилагаме. Няма място за скрупули, нито за драми на съзнанието. Мене това ми харесва.“
Дюлак не отговори. Той мислеше за Терез.