— Предлагам, шефе — спокойно рече Барлсон, — все пак да отидем при Пелинг. Вайканията няма да ни помогнат…
Тръгнаха към Пелинг.
Гол, с разчорлена коса и разрошена брада, той седеше на дивана със скръстени крака и се взираше в тях със замъглен, отсъствуващ поглед. Медицинската сестра госпожица Барбро ги посрещна с израз на любопитство върху хубавото й лице. Книгата, която Барлсон още вчера беше забелязал, сега лежеше на коленете й. Можеше да се прочете заглавието: Херберт Маркузе -— „Разум и революция“.
Юнг, когото видът на голите хора наоколо все още шокираше, застана на прага като истукан, вторачен в хубавата сестра. Особено силно впечатление му направи блестящата със стерилна чистота касичка, прикачена кокетно върху нейната тежка, златна коса.
Барлсон се обади пръв:
— Ние сме от полицията. Искаме да зададем няколко въпроса на господин Пелинг.
В угасналите, замъглени очи на художника проблеснаха живи огънчета.
— А, вие сте от полицията. Разбирам. Чудесно разбирам. На ваше разположение съм. Знам, че съм престъпник, и ще понеса всички последствия от своите действия…
Полицейският съветник Юнг изведнъж придоби дар-слово:
— Значи, признавате, че днес през нощта сте застреляли някой си Егил Матсман? Същевременно предупреждавам ви — прибави той със служебен тон, — че не сте длъжен да отговаряте на въпроси, които могат да утежнят положението ви, и че можете изобщо да не отговаряте на никакви въпроси без присъствието на адвоката, който сам си изберете…
Пелинг явно не чуваше думите на Юнг. Лицето му болезнено се изкриви и той изфъфли:
— Матсман?… Какъв Матсман? Нали аз стрелях в Бетан… — Изведнъж той рязко се оживи и завика: — Къде е Бетан?! Как е тя? Жива ли е?
Барлсон го прекъсна нетърпеливо:
— Моля ви, успокойте се. Госпожа Матсман се чувствува добре и доколкото ми е известно, няма никаква опасност за здравето й. Затова пък Егил Матсман е бил убит тази нощ. Във връзка с това…
— Матсман е убит?! — Пелинг не се опита да скрие задоволството си. — Така му се пада на този мръсник! Един мошеник по-малко на света! С огромно удоволствие ще нарисувам портрета на този, който го е пречукал!
— Съветвам ви — спокойно заяви Юнг, — да си контролирате езика. Подобни изявления могат да ви навредят. Ще отговорите ли на въпроса ми?
— На какъв въпрос? Какво искате от мен, по дяволите?
— Искам да отговорите на следния елементарен въпрос: убили ли сте вчера, между двадесет и два и двадесет и три часа, Егил Матсман, съпруг на жената, която сте ранили няколко часа преди това?
По лицето на Пелинг се изписа огромно учудване:
— Вие сериозно ли допускате, че съм видял сметката на този мръсник? — Позамисли се и добави: — Може и да съм го пречукал… Горях от желание да го убия, но нищо не помня… Последното, което е останало в паметта ми, е как онзи мустакат дявол ми инжектира някаква гадост… Преди това яката ме поступа… След това ме водиха някъде, а оттам нататък нищо не помня.
— Господа — намеси се медицинската сестра. — Мисля, че има някакво недоразумение. — Тя се усмихна лъчезарно. — Господин Пелинг не беше в състояние да застреля когото и да било вчера през нощта. Вчера следобед доктор Торсо му инжектира венозно ларгактил и господин Пелинг веднага заспа. Спа непробудно през цялата нощ. Събуди се преди двайсетина минути.
— През нощта не се ли е събуждал? Нито веднъж? — уточни подозрително Юнг.
— Инжектираният венозно ларгактил действува по такъв начин — започна да обяснява сестрата, — че…
Юнг я прекъсна не особено любезно:
— Госпожичке, ако искам да науча как действува ларгактилът, ще надникна в енциклопедията. В настоящия момент държа да науча само дали господин Пелинг се е събуждал през нощта.
— Не, господине. Господин Пелинг не се е будил през нощта. И не можеше да се събуди — прибави тя с видимо облекчение.
— Добре. Можете ли да потвърдите това?
— Да, господине. Седях край господин Пелинг цялата нощ.
— И не сте напускали стаята нито за миг?
— Ако трябва да бъда точна…
— Трябва да бъдете точна — измърмори заядливо съветникът.