Барлсон събра цялата си смелост и деликатно я прекъсна:
— Госпожо, моля да ме извините! Уверявам ви че великолепно разбирам всичко това, но просто не съм свикнал. Ще ви призная, че се чувствувам малко неудобно. Не би ли могло… не бихте ли могли, ако това не ви пречи, разбира се, да си наметнете нещо?
Госпожа Лундин отново се разсмя:
— Чудесно ви разбирам, младежо! Вашата реакция е естествената реакция на човек, все още заробен от общоприетите предразсъдъци. За съжаление не мога да изпълня вашата молба. Просто в канцеларията нямам никакви дрехи. А сигурно не искате да се завия с тази завеса — тя показа към прозореца — или с това ужасно бодливо одеяло от софата — и пак се засмя.
Барлсон си помисли, че не би имал нищо против подобно разрешение, но само се усмихна пресилено:
— В никакъв случай, госпожо. При това аз вече започвам да свиквам…
— О, съвсем лесно ще свикнете, господине — ентусиазирано го увери събеседничката му. — Не можете да си представите колко слаби са в същност наслойките на всички табу, създадени от .цивилизацията. Достатъчно е човек само да се съблече, и веригите се разкъсват като паяжини…
— Госпожо Лундин — прекъсна я бързо Барлсон, уплашен, че запалената апостолка ще започне да го призовава към незабавен стриптийз. — Като ме изпращаше при вас, моят началник спомена, че в „Слънчев клуб“ се е случил някакъв инцидент с оръжие… Ще бъдете ли така любезна да ме информирате подробно за него?
Върната грубо на земята, госпожа Лундин погледна Барлсон с неодобрение. Изкриви тънките си устни и хладно изрече:
— За съжаление. Действително имаме нещастен случай. Госпожа Бетан Матсман бе ранена. Не, не, няма нищо опасно. Доктор Торсо гарантира, че след няколко дни ще бъде на крака. Засега горкичката е принудена да лежи неподвижно. Настоявах да я закараме в болницата, но тя беше категорично против и доктор Торсо най-накрая се съгласи да я остави при нас…
У Барлсон се събуди полицаят. Като забрави веднага странната обстановка и вида на госпожа Лундин, той попита оживено:
— При какви обстоятелства стана инцидентът? Пистолетът собственост на госпожа Матсман ли е?
— Не, господине — отвърна госпожа Лундин с болезнено изкривени устни, — за съжаление пистолетът не е неин. Тя дори не го е докосвала. Пистолетът е на господин Пелинг. Тоест може би е негов. Във всеки случай той го държеше…
—- Когато беше даден изстрелът ли?
— Да, господине.
— А какво правеше той с пистолета? Играеше ли си с него? Чистеше ли го?
— Не, не! — Сега лицето на госпожа Лундин изразяваше нескривано възмущение. — За съжаление, господине, Пелинг просто стреля в госпожа Матсман. Прицели се и след това стреля…
— Странни шеги — отбеляза с неодобрение Барлсон, — такива шеги често завършват трагично.
— Господин Пелинг съвсем не се шегуваше, господине. Той беше ужасно ядосай. Най-напред крещеше, че ще я убие, а после стреля…
— Аха, значи, така е било! — Криминалният асистент като че ли се зарадва. — Значи, е биле опит за убийство! А къде е сега господин Пелинг? Мога ли да го видя?
— Не можете. Той сега спи. Доктор Торсо кача, че господни Пелинг трябва добре да се наспи. Той беше толкова разстроен от своята постъпка, че просто да ти е жал да го гледаш. Затова, веднага щом превърза госпожа Матсман, доктор Торсо му направи някаква инжекция и го сложи да спи. При него с Барбро. Барбро Хансон е квалифицирана медицинска сестра. Понякога имаме случаи на слънчеви изгаряния или дребни наранявания и тогава Барбро е незаменима. Доктор Торсо практикува в Истад, а при нас идва всеки ден за по няколко часа…
Барлсон не се интересуваше особено от организацията на здравната служба в „Слънчев клуб“, затова я прекъсна тактично:
— Тук има нещо неясно — ранена е госпожа Матсман, а медицинската сестра бди край господин Пелинг, който е само разстроен…
— Но моля ви, господине! — обиди се възрастната дама. — Как така ще оставим госпожа Матсман без наблюдение! Тя е в болничното отделение на клуба и при нея е доктор Торсо. Господин Матсман искаше да остане да дежури при жена си през нощта, но докторът категорично му забрани. Да бяхте видели каква физиономия направи! Нали не е свикнал да изпълнява нареждания! Вие знаете, разбира се, кой е господин Матсман?
По лицето на първия криминален асистент лесно можеше да се прочете, че няма и представа, затова тя продължи:
— Чували ли сте за банката „Матсман и син“? Е, господин Егил Матсман е именно този син!
Сега Барлсон разбра за кого става дума и се почувствува странно несигурно. Помисли си, че полицейският съветник Юнг е имал основание да му препоръча изключителна предпазливост и деликатност. Почвата действително беше нестабилна. Господин Матсман младши беше един от най-богатите хора в Швеция и неговото влияние, дори в управляваната от социалдемократите страна, беше огромно.