Напълно забрави предишното неудобство и като усещаше как напрежението в него нараства, уточни:
— Не всичко разбирам, госпожо. Кой е господин Пелинг и защо е искал да убие госпожа Матсман?
— Господин Пелинг е художник. Живописец. Аз лично не съм почитателка на неговото изкуство. Не мога да разбера какво виждат някои хора в мръсните петна от бои по неговите картини. Но естествено това е въпрос на вкус. А той искаше да я застреля от любов. Много я обичал…
— Госпожо, аз знам и други начини за изразяване на любов!
— Аз също, господине. —- Госпожа Лундин вдигна голите си ръце и този жест припомни на Барлсон движението, с което лешоядите в зоологическата градина размахват крилата си. — За съжаление господин Пелинг е неуравновесен в психическо отношение човек. Той е толкова романтичен и несъвременен. Вероятно има много комплекси. Разбира се, положението щеше да бъде още по-сериозно, ако той не беше натурист. Упражняваният активно натуризъм прави чудеса. Смятам, че ако Пелинг не беше натурист, неговите комплекси щяха да го завладеят напълно и да го заведат в психиатрията… Смятам…
Барлсон нямаше никакво желание да слуша похвалните слова на госпожа Лундин за натуризма. Прекъсна я със следващия си въпрос:
— Госпожа Матсман знаеше ли за чувствата на господин Пелинг?
— Ами да! Нали беше негова годеница! Живяха заедно две години. Едва след това тя се омъжи за господин Матсман. По-точно, омъжи се за него преди един месец.
— И вероятно господин Пелинг не е можел да се примири с този факт?
— Именно! — Гласът на госпожа Лундин беше изпълнен с неодобрение. — Държеше се като нецивилизован човек. Та нали, господине, такива неща се случват често. Все пак тези художници но природа са примитивни същества. Ръководят се само от инстинктите си!
Барлсон веднага отбеляза противоречието в разсъжденията на госпожа Лундин, която, оплаквайки се от оковите на цивилизацията, можеше същевременно да обвинява някого, че не ги притежава, но той не намери за необходимо да сподели с нея това свое впечатление. Само я помоли:
— Можете ли да ми разкажете възможно най-подробно как се е стигнало до този, хм, нещастен случай? Интересуват ме не само събитията от днес, но и общата ситуация…
— С удоволствие, господине. За наше нещастие господин Пелинг е запален натурист. Естествено нещастието не е във факта, че господин Пелинг е натурист — поправи се тя бързо, — а в това, че той избра нашия „Слънчев клуб“. От самото начало не беше подходящ за неговото общество. Беше много шумен и досаден. Затова пък неговата годеница, Бетан Торсо, сегашната госпожа Матсман, веднага спечели сърцата на всички. Тя е много мило момиче. Разбира се, нямаше пари за първоначалната вноска и за членски внос, защото пашите такси са много високи, по беше пълноправен член на клуба. Приехме я, понеже е племенница на нашия клубен лекар, доктор Торсо.
— А защо годеникът й, господин Пелинг, не плащаше таксата за нея?
— О, господине! Господин Пелинг? Та той самият много често бавеше вноските. Картините му — в тона на госпожа Лундин прозвуча задоволство — не се радват на кой знае какво търсене. Впрочем това не ме учудва. Да можехте да видите тези негови грозни, мръсни петна…
— Господин Пелинг и годеницата му често ли идваха в клуба?
— Много често. Като годеници винаги ги настанявахме в едно бунгало. Бетан оказваше па Пелинг благотворно влияние. В нейно присъствие той ставаше по-спокоен и по-поносим. Вместо да досажда на околните с глупости, не откъсваше от нея поглед — като куче от господаря си… Впрочем тя също беше влюбена в него. Тези неща се виждат, господине…
— И после се появи господин Матсман…
— Да, после се появи господин Матсман. Беше преди два месеца, в края на май. Сезонът в нашия клуб тъкмо беше открит. Сред първите гости бяха Пелинг, Бетан и господин Матсман. Господин Матсман беше постъпил в клуба ни отскоро, преди това е бил член на друг клуб на натуристите. И само след няколко дни Бетан се влюби в него. И съвсем не се учудвам! Сигурно нейният примитивен дивак й е бил дотегнал достатъчно, а господин Матсман е много културен и възпитан човек…
— Да не говорим за дребната подробност — прибави усмихнато Барлсон, — че той притежава милиони крони, докато Пелинг е имал проблеми с плащането на таксите…