-— Бетан е в състояние на шок, има треска, но поради известни медицински съображения сега още не мога да й дам успокоителни средства. Моля ви, не я измъчвайте допълнително…
Неотстъпчивостта на доктора сломи самата госпожа Матсман, която се намеси в разговора:
— Чичо! Веднага пусни господина от полицията. Ако не го пуснеш, на секундата смъквам превръзката! — В долитащия иззад открехнатата врата глас звучеха истерични нотки.
Макар и неохотно, доктор Торсо се подчини на желанието на племенницата си, но лицето му запази неодобрителния си израз.
— Обаче съвсем за кратко — измърмори той. — Умолявам ви. господине, говорете с нея възможно най-кратко. Тя наистина е в състояние на шок!
Естествено госпожа Матсман също нямаше върху себе си никакви дрехи. Беше хубава, добре сложена млада жена със светла коса. На бузите й бяха избили ярки червени нетна, а очите й трескаво блестяха. Лежеше на бялата болнична кушетка. Дясното й бедро беше превързано с дебели пластове бинт, свързан с някаква телена конструкция, която държеше целия крак неподвижен.
— Виждате ли как ме нареди! — възкликна тя ядосано, посочвайки превръзката.
Барлсон реши, че тя говори за Пелинг, но от последвалите думи излизаше съвсем друго:
— Казах му да не слага тези ужасни телове! Сега не мога да се помръдна!
— Кракът ти трябваше да бъде закрепен неподвижно, Бетан — меко й обясни доктор Торсо, — и трябва да остане неподвижен. Утре вечер ще снемем теловете, но дотогава трябва да лежиш, без да мърдаш.
Госпожа Матсман не намираше това за абсолютно непроходимо и изрази мнението си доста рязко.
После си спомни за присъствието на Барлсон:
— Господине, само не затваряйте Уве. Той е нещастно момче, аз постъпих много непочтено е него. Напълно го разбирам. Впрочем той съвсем не искаше да ми причини зло, господине. Просто нервите му изневериха! Господине, много ви моля, не му слагайте белезници!
Барлсон увери горещо младата жена, че засега няма намерение да оковава в белезници господин Пелинг, и я помоли накратко да разкаже какво в същност се е случило.
В общи линии нейната версия съвпадаше с разказа на госпожа Лундин, е тази разлика, че тя беше склонна да преценява постъпката на Пелинг много по-снизходително. Поемаше изцяло вината върху себе си, като твърдеше, че със своето поведение е нарушила равновесието на чувствителния, отчаян и отгоре на всичко пиян младеж.
Барлсон изслуша съсредоточено всичко, което имаше да му каже, любезно й поблагодари и вече се беше насочил към вратата, когато госпожа Матсман го спря с внезапен вик. Същевременно се опита и да се надигне, с което предизвика явна уплаха у брадатия доктор.
— Господине! Моля ви, почакайте, имам към вас голяма молба!
Той услужливо се спря до вратата.
— Става дума за Егил, съпруга ми. Той е много разтревожен и се страхувам, че ще направи някоя глупост. Този идиот, чичо ми — тя показа доктора с пръст, — не го пусна да остане при мен. Не знам какво може да измисли Егил, докато сели сам в бунгалото, но едва ли ще е нещо много умно. Може да му хрумне например да се обади по телефона в Стокхолм на министъра на вътрешните работи, за да изпратят полиция да задържи Уве или нещо също толкова идиотско! Моля ви, бъдете така добър, отбийте се сега при Егил. Успокойте го мъничко, кажете му, че полицията вече знае за случилото се и че аз се чувствувам добре. Чичо ми не щя да си направи труда да отиде при него!
— Разбери, Бетан — все така меко проговори доктор Торсо, — не мога да те оставя сама. Ти си в състояние на шок, а успокоителни средства мога да ти дам едва след два часа, в полунощ…
— Глупости! — кресна Бетан. — Не искаш да отидеш при Егил, защото не ме обичаш! Никога не си ме обичал! Такъв чичо е по-лош от чума!
Уплашен да не бъде принуден да стане свидетел на неприятна семейна сцена, Барлсон побърза да я успокои, че незабавно ще посети господин Матсман. Сбогува се учтиво и веднага се оттегли.
Пред входа го чакаше госпожа Лундин, която доктор Торсо не беше пуснал в болничното отделение.
— Е, как е, доволен ли сте от разговора? — попита със скептична усмивка.
— Да, госпожо. Искам само да посетя и господин Матсман.
Тя охотно се съгласи:
— Заповядайте, бунгалото му е недалече оттук. И аз самата исках да отида при него. Горкичкият, сигурно е много разстроен. Впрочем никак не се учудвам.