— Не, дори не съм си и помислял такова нещо. — И кимна към купчината от чипове пред себе си — тази вечер беше с почти равни печалби и загуби. — Аз играя добре, но шансът въпреки това е против мен. Какво правя с парите ли? Подсигурявам се шансът да бъде на моя страна.
Ласки изпръхтя:
— Точно това обаче те прави мъж, за бога. Да имаш дупе да играеш дори когато случайността е срещу теб. — После погледна Тони: — Ти ми изглеждаш така, като че ли имаш дупе. Прав ли съм?
— Вие ще ми кажете — отвърна момчето и свали две двойки еднакви карти, с които спечели пота от 1100 долара.
Ласки го погледна ядосано и каза:
— Да ти го начукам и на теб.
— Мисля, че това трябваше да значи „Да“ — каза Келър и всички на масата с изключение на Ласки се засмяха.
Играта продължи със серия от големи потове, които бяха спечелени или от Ласки, или от Тони. Най-накрая чиповете на Уендъл свършиха.
— Добре, аз бях дотук. Господа… за мен беше удоволствие да играя с вас.
Както винаги той нахлупи ниско бейзболната си шапка и се измъкна крадешком през задната врата с видимо облекчен вид, че и този път арестът му се е разминал.
Мобилният телефон на Келър иззвъня и той го вдигна:
— Да?… Добре. Знаете къде, нали?… В такъв случай ще се видим скоро.
Когато затвори, запали пура и се облегна назад, гледайки чиповете на момчето.
— Ти игра добре тази вечер — каза той на Тони. — Но е време да си тръгваш.
— Какво? Аз тъкмо загрях. Само десет часът е.
Келър кимна към мобилния телефон:
— След двайсет минути идва тежката артилерия. За тази вечер си приключил.
— Какво искаш да кажеш? Аз искам да продължа да играя.
— Това е игра за големи. Познавам момчетата от Чикаго.
— Играя добре. Ти сам го каза.
— Ти май не разбираш, Тони — обади се Лари Стантън, кимайки към чиповете. — Белите стават по десет долара всеки. Жълтите по двайсет и пет. Не можеш да играеш със залози като тези.
— Аз имам… — момчето погледна към чиповете — … около четирийсет хиляди.
— И можеш да ги загубиш след три или четири ръце.
— Нямам намерение да ги изгубя.
— О, братко — завъртя очи Ласки, — гласът на младостта!
— В играта с големи залози — каза Келър — всеки влиза със сто хиляди.
— Мога да ги намеря.
— По това време на нощта?
— Преди няколко години наследих известна сума пари. Държа вкъщи доста кеш, за да мога да играя. Ще ги взема от къщи — само на няколко мили оттук съм.
— Не — намеси се и Стантън. — Това не е за теб. Играта с толкова много пари е съвсем различна от сегашната.
— По дяволите, всички се държат с мен като с дете. Нали ме видяхте как играя? Добър съм, нали?
Келър замълча, погледна обиденото изражение на момчето и накрая каза:
— Върни се тук след половин час със стотачка, разбрано?
След като момчето тръгна, Келър обяви почивка, докато пристигнат хората от Чикаго. Ласки отиде да хапне сандвич, а Стантън и Келър влязоха в бара за по бира.
Стантън сръбна от своята „Нюкасъл“ и каза:
— Момчето си го бива.
— Има потенциал — потвърди Келър.
— И колко лошо смяташ да го ужилиш? Всичките сто хиляди ли ще му грабнеш?
— Това пък какво е?
— „Правило номер едно е следното: Играем честно.“ — прошепна Стантън саркастично. — За какво, по дяволите, бяха тия приказки? Ти му замазваш очите. Използва по-голяма част от играта и половината от парите си, за да схванеш как хлапето тегли карти.
Келър се усмихна и издуха струя дим към тавана на бара. Старецът беше прав. Келър през цялото време губеше ръце, за да види как Тони тегли карти. И изводите бяха много поучителни. Момчето имаше своите силни страни, но му липсваше едно нещо — знания за вероятностите в покера. Той теглеше на сляпо. Келър не беше се занимавал с наука, но през годините беше положил доста усилия да изучи математиката на хазартните игри; Тони от друга страна може и да беше компютърен гуру, но нямаше и най-малка представа какви са му шансовете да изтегли флъш или фул хаус26, или дори втори чифт. Комбинирано с ужасяващата неспособност на хлапето да блъфира, което Келър забеляза веднага, липсата на знания за вероятностите на играта го правеше пълна овчица.
— И освен това му пускаш аванси — добави Стантън с погнуса.
Още една точка за дядката. Той беше забелязал, че Келър беше пасувал при наддаването и беше пропускал реда си при добри ръце съвсем съзнателно — за да внуши на Тони увереност и да го накара да повярва, че Келър не е особено добър в блъфирането.
— Ти го подготвяше за големия си удар.
— Нали видя, че се опитах да го разубедя — вдигна ръце Келър.