— Дори ако колата е крадена — продължи Уелър, — те ще проверят всички следи, ще вземат всеки отпечатък от обувка на мястото на кражбата, ще разпитат всеки, който се е намирал там по времето, когато е изчезнала.
Аз продължих да се усмихвам така, все едно това, дето го приказваше, беше откачено. Но за застреляното ченге беше прав. Направиш ли такова нещо — много си загазил. И няма отърване. Не спират издирването, докато не те хванат.
— А когато идентифицират приятелчето ти — той кимна към кушетката, на която лежеше тялото на Тот, — ще го свържат с теб.
— Не го познавах добре — казах аз и това си беше самата истина. — Просто се мотаехме заедно през последните месеци.
Уелър се хвана за това.
— Къде? В някой бар или ресторант? Някой виждал ли ви е двамата някъде заедно?
Това ме вбеси и аз изкрещях:
— К’ви ги разправяш, бе? Ченгетата и без това ще ме очистят, но ще повлека и теб. Как ти харесва това, а?
Уелър остана спокоен и каза:
— Просто ти казвам, че една от причините, поради които искаш да ме убиеш, е безсмислена. И още нещо, помисли — престрелката в аптеката не беше предумишлена. Беше… как се казва? В пристъп на емоции. Но ако убиеш мен, това ще бъде хладнокръвно убийство. Когато те хванат, ще те осъдят на смърт.
Когато те хванат. Да бе, направо паднах от смях. Не че в това, което казваше, нямаше смисъл, но истината е, че да убиваш не е нещо смислено. По дяволите, напълно безсмислено е, но понякога се налага да го направиш. Започна да ми става забавно. Прииска ми се да поспоря.
— Да, ама аз убих Тот — казах аз. — И то не в пристъп на емоции. А за това убийство със сигурност ще ми праснат инжекцията.
Уелър дори не се замисли.
— На кой му пука за него, човече? Никой не го е грижа дали сам се е убил или го е блъснала кола. Той е убиец, боклук и ти можеш спокойно да го изхвърлиш от сметките. Ще има значение, ако убиеш мен. Аз ще съм „Невинния потърпевш“ в заглавията на вестниците. Аз, „Баща на две деца“. Убиеш ли ме, си мъртъв.
Опитах се да кажа нещо, но той продължи:
— Ето ти и още една причина да не искам да те издавам. Ти знаеш кой съм и къде живея. Знаеш, че имам семейство и колко е важно то за мен. Ако те предам, ти ще се обърнеш не само срещу мен, но и срещу нас. Никога не бих изложил семейството си на подобен риск. Нека те попитам нещо. Какво според теб е най-лошото, което може да ти се случи?
— Да те слушам как не спираш да дрънкаш.
Уелър се засмя. Явно се изненада, че имам чувство за хумор. След малко каза:
— Не, сериозно. Най-лошото.
— Не знам, не съм мислил.
— Да останеш без крак? Да оглушееш? Да изгубиш всичките си пари? Да ослепееш? А-а-а, май напипах болното място. Да ослепееш?
— Да, сигурно това е най-лошото, за което мога да се сетя — признах аз.
Така е, точно това ми се струваше наистина страшно. И преди ми е минавало през ума. ‘Щото точно това се случи с моя старец. Плашеше ме не толкова, че вече няма да виждам, а че ще трябва да разчитам на други за… Господи, за всичко, предполагам.
— Добре, помисли си — каза Уелър. — Както ти се чувстваш при мисълта да ослепееш, така ще се чувства моето семейство, ако ме загубят. За тях ще е точно толкова ужасно. Не искаш да им причиниш такава болка, нали?
Не, не исках, но знаех, че трябва. Не ми се мислеше повече за това. Попитах го:
— И коя е последната причина, която искаш да ми кажеш?
— Последната причина — каза той почти шепнешком, но не продължи, огледа стаята, но така, сякаш умът му беше другаде.
— Е? — попитах аз. Бях любопитен. — Казвай.
Но Уелър само попита:
— Как мислиш, тези хора дали имат барче?
Този човек направо ми четеше мислите — тъкмо ми беше минало през ума, че едно питие ще ми дойде добре.
Отидох в кухнята. В хладилника, разбира се, нямаше бира, защото токът беше спрян и всичко беше разчистено. Но пък имаше бутилка скоч — предпочитано от мен питие.
Взех две чаши и занесох бутилката в хола. Мислех си, че това не е лоша идея. Когато дойдеше време да го направя, щеше да е по-лесно и за двама ни, ако сме леко пийнали. Наврях пистолета във врата му, срязах лентата, която стягаше ръцете му отзад, и я омотах отново, но този път оставих ръцете му отпред. Седнах и поставих ножа до мен отворен, в случай, че опита нещо, въпреки че нямаше вид да замисля нещо.
Уелър забеляза етикета на бутилката и явно остана леко разочарован от евтината марка. Бях съгласен с него. Едно от нещата, които научих много отдавна беше — ако ще обираш, обирай богаташи.
Облегнах се назад, така че да мога да го държа под око.