— Е, ние така или иначе ще я намерим. Но нямам намерение да започвам оттук. Ще започна от бара и ще го нацепя на подпалки. После ще се преместим и в офиса на Сал. Ще потрошим всички мебели. Ще измъкнем всички чекмеджета… Хайде, казвайте, момчета, Сал не заслужава това, нали?
Келър въздъхна и кимна към Стантън, който пък посочи с глава към шкафа зад кафемашината. Един от полицаите извади оттам две кутии от пури.
— Исусе Христе! — възкликна Фанели, прехвърляйки набързо банкнотите. — Тук трябва да има около половин милион.
Той погледна към масата.
— Това са твоите чипове, така ли? — попита той Тони.
Момчето не отговори, но Фанели и не очакваше някакъв отговор. Той се засмя и огледа играчите.
— И вие се смятате за мъже — да оставите един хлапак да ви спука задниците на покер?
— Аз не съм хлапак.
— Да бе, да. — Детективът пак погледна към двете кутии с парите. После се приближи до другите двама полицаи, направиха кратко съвещание, след което двамата кимнаха и излязоха от стаята.
— Моите момчета трябва да проверят някои неща — каза Фанели. — Ще проверят някои сведения и ще потвърдят някои показания. — Той се засмя. После прекоси стаята, отиде до кафемашината и си наля чаша кафе. — Интересно защо никой не пие нещо по-твърдо в тези игри? Страхувате се, че ще объркате дамата с някое вале?
— В интерес на истината — обади се Келър, — да.
Детективът отпи и каза с нисък глас:
— Слушайте ме, задници. Особено ти, хлапе. — Той насочи пръст към Тони и продължи да се разхожда из стаята. — Това тук тази вечер се случва в… да кажем напрегнато за мен време. Ние работим по сериозни престъпления, които очакваме да се случат в друга част на града.
Сериозни престъпления, повтори наум Келър. Ченгетата не говорят по тоя начин. Какво, по дяволите, иска да каже тая кука?
Последва усмивка:
— Затова ви предлагам сделка. Не ми се иска да губя време точно сега, за да ви арестувам. Трябва да се занимая с онези, другите случаи, за които ви споменах. А вие така или иначе сте загубили парите. Ако ви арестувам и вкарам в затвора, парите се конфискуват като доказателство и когато ви осъдят, което непременно ще стане, до последното пени отиват в държавата. Но ако… нека да предположим, няма доказателство, аз ще трябва да ви пусна да си вървите само с предупреждение. Това ще бъда идеално и за мен, защото ще ми остане време да се занимавам с другите случаи. Важните случаи.
— За които ще трябва да проверявате сведения точно сега? — обади се Тони.
— Млъкни, лигльо — засече го детективът, изказвайки на глас мислите на Келър.
— Е, какво ще кажете?
Мъжете се спогледаха.
— Не чух какво избирате? — отново попита ченгето.
Келър огледа лицата на своите доскорошни партньори. Накрая спря поглед и на Тони, който се намръщи и кимна с неохота.
— Ние ще сме доволни да ви помогнем да свършите по-бързо тук, Фанели. Поемаме нашата част от задължението, за да ви освободим да се занимаете с онези… как ги нарекохте… сериозни престъпления.
— Трябва да поддържаме имиджа на Елридж като образцов град — допълни и Стантън.
— Гражданите на Елридж ви благодарят за вашите усилия — каза детектив Фанели, пъхайки парите в джобовете на сакото си.
После отключи белезниците на всички, мушна и тях в джобовете си и излезе навън без да каже нито дума повече.
Мъжете размениха погледи на облекчение — с изключение на Тони, разбира се, върху чието лице се беше изписало изражението на чист и неподправен ужас. В края на краищата той беше човекът, който загуби най-много.
— Ти игра много добре тази вечер, хлапе — стисна ръката му Келър. — Съжалявам за издънката.
Момчето кимна и с почти незабележимо махване към останалите се запъти към задната врата.
Мъжете от Чикаго размениха помежду си няколко думи с нервен тон, после кимнаха за довиждане и също напуснаха задименото помещение. Стантън попита Келър дали иска да изпият по още една бира, но той поклати отрицателно глава и старият мъж влезе сам в бара. Келър седна на масата, вземайки разсеяно тесте карти, разбърка ги и започна да реди пасианс. Шокът от полицейската акция почти беше преминал, но онова, което го тревожеше, беше загубата от момчето, един добър, но не и голям играч.
След няколко минути картите в ръката му сякаш му дадоха сили, духът му се отърси от унинието и той си напомни за едно друго Правило на Келър: Добрите умения накрая винаги побеждават късмета.
Е, хлапето този път беше късметлия. Но ще има други игри, други възможности да освободи Тони или други като него от пачките им.
В света имаше постоянен наплив от самонадеяни хлапаци, на които човек да измъква парите, каза си Келър и постави черна десятка върху червено вале.