— Твоята половина — двеста двайсет и две хиляди. Стантън, без да ги брои, ги прибра.
— Добър удар беше — каза ченгето.
— Така си беше — съгласи се Стантън.
Той и Фанели всяка година правеха по един такъв удар, когато Стантън се връщаше за лятото в града. Стантън печелеше доверието на някой играч, като губеше пари в няколко от обикновените игри и после, когато се организираше игра с големи залози, съобщаваше на полицаите кога и къде ще е събитието, Фанели оправдаваше акцията с някое анонимно обаждане, вземаше банката като откуп и пущаше на свобода играчите. Участниците в незаконната игра бяха толкова доволни, че са отървали затвора и ще могат да продължат да играят, че никога не се оплакваха.
Колкото до Стантън, номер като този винаги му носеше по-добри приходи от хазарта.
Аз играя добре, но шансът въпреки това е против мен. Какво правя с парите ли? Подсигурявам се шансът да бъде на моя страна.
— Хей, Дари — извика един от полицаите на Стантън, — не исках да се държа като гадняр, като те закопчавах. Но си помислих, че така ще бъде много… нали разбираш… по-реалистично.
— Справи се идеално, Московиц. Роден си за актьор. Стантън и детективът минаха покрай друга немаркирана полицейска кола и продължиха надолу по мръсната малка уличка. Те се познаваха от години, от времето, когато Стантън работеше като шеф на охраната на „Мидуест метал продъктс“.
— Добре ли си? — попита Фанели, гледайки как Стантън куца.
— Състезавах се с един тип на водни ски на женевското езеро. Закачих лодката. Не е сериозно.
— Кога заминаваш за Тампа?
— Утре.
— Със самолет ли?
— Не. С кола. — Той извади ключове от джоба си и отвори вратата на едно съвсем ново спортно BMW.
Фанели го изгледа с възхищение.
— Продал си лексуса?
— Реших да го задържа — каза Стантън и кимна към блестящите сребристи тасове. — Но исках и нещо по-секси, знаеш как е. Дамите от моя голф клуб харесват мъже в спортни коли. Дори и коленете им да са слаби.
Фанели поклати глава.
— Почувствах се кофти заради онова хлапе. Откъде е намерило пари да участва в такава игра?
— Това са парите му за университета или нещо такова. Наследил ги от техните.
— Искаш да кажеш, че току-що ограбихме един сирак? Ще ходя на изповед цял месец.
— Той е сирак, който измами и Келър, и всички останали.
— Какво?
Стантън се засмя:
— Отне ми малко време, докато го хвана. Най-накрая обаче разбрах игричката му. Сигурно има нещо като електронна камера в капачето на чашата си за кафе. Той винаги си играеше с нея на масата, като я доближаваше до картите, когато раздаваше — печелеше само когато той беше дилър. После след акцията проверих колата му — в нея имаше компютър и антена на задната седалка.
— По дяволите — ядосано каза Фанели. — Много глупаво хлапе. Ще свърши в моргата, ако не внимава. Изненадан съм, че Келър не го е усетил.
— Келър беше прекалено зает да изработи своята собствена шашма, като се опитваше да обере хлапето. — Стантън каза на детектива за желанието на Тони да стане професионален играч на покер.
Детективът се засмя:
— Значи Келър се е опитвал да обере момчето, момчето се е опитвало да обере джакпота, а в крайна сметка ние, старците, обрахме и двете. Това си е един полезен урок за по-младите.
Мъжете си стиснаха ръцете за довиждане.
— Ще се видим през пролетта, приятелю. Този път ще опитаме в Грийнпойнт. Чух, че там спретвали доста интересни игри със залози по наш вкус.
— Ще го направим — кимна му Стантън и запали колата си. Спря накрая на пресечката, внимателно се огледа и зави по главната улица, която щеше да го отведе до магистралата.
Коленичилият войник
— Той е там? Отново?
Една чиния падна на кухненския под и се разби на парчета.
— Гуен, слез в стаята за почивка! Веднага!
— Но, татко — прошепна тя, — как така е излязъл? Те казаха шест месеца. Те обещаха шест месеца. Най-малко!
Примижавайки, Рон надзърна през завесите и сърцето му се сви.
— Той е — въздъхна той. — Той е. Гуен, направи каквото ти казах! В стаята за почивка! Веднага! — След това изкрещя в трапезарията: — Дорис!
Жена му се втурна в кухнята.
— Какво има?
— Той се върна! Обади се на полицията!
— Върнал се е? — промърмори жената с мрачен глас.
— Прави каквото ти казвам. И Гуен, не искам той да те вижда! Слез на долния етаж. Няма да повтарям!