— Какво искате да кажете с това, че не знаете къде е?
— Ту влиза, ту излиза — каза съпругата. — През прозореца на спалнята си. Понякога не го виждаме с дни.
— Да сте се опитвали някога да наложите дисциплина? Да сте опитвали някога да го наложите с колана? На какво прилича това? Така ли мислите, че трябва да ви надвиват децата?
Бащата печално се изсмя.
— Да не е направил още нещо? — каза жена му.
Като че това, което беше направило момчето, не беше достатъчно.
— О, той просто заплашва да я изнасили, само толкова.
— О, не, не. — Тя стисна до болка сухите си пръсти, накичени с евтини пръстени. — Но това са само приказки — изтърси жената. — При него винаги са само приказки.
Рон рязко се обърна, за да застане с лице към нея. Късата ѝ черна коса направо плачеше да бъде измита и тя цялата беше вмирисана на прогнил лук.
— Всичко премина границата на приказките и аз няма да оставя нещата така. Искам да го видя.
Двамата се спогледаха и бащата го поведе по някакъв тъмен коридор към една от двете спални. Нещо — като че ли развалена храна — хрущеше под краката на Рон. Мъжът погледна през рамо, видя жена си, застанала във всекидневната, и каза:
— Съжалявам за всичко това, сър. Наистина съжалявам. Ще ми се да ми даваше сърце, нали разбирате, да го накарам да се махне.
— Това сме го пробвали — цинично каза Рон.
— Нямам предвид болница или затвор. — Гласът му се сниши в шепот. — Да се махне завинаги. Знаете какво имам предвид. Мислил съм за това. И тя също, но не го казва. Защото му е майка. Една нощ почти го направих. Докато беше заспал. — Той спря и погали едно хлътнало място в стената от гипсокартон, което, както изглежда, беше направено от юмрук. — Не бях достатъчно силен.
Ще ми се да бях, но не можах да го направя.
Жена му се присъедини към тях и той замлъкна. Бащата почука плахо на вратата и когато не последва отговор, сви рамене.
— Не ни остава кой знае какво. Държи я заключена и не иска да ни даде ключ.
— О, за Бога. — Рон отстъпи назад и блъсна вратата с крак.
— Не! — извика майката. — Ще побеснее. Недейте…
Вратата се отвори с трясък и Рон влезе вътре, като включи лампата. После спря стъписан.
За разлика от останалата част от къщата, стаята на Харли беше безупречна.
Леглото беше оправено и одеялата бяха изпънати като в покоите на някое конте. Бюрото беше подредено и лъснато. Килимът — изчистен с прахосмукачка. Лавиците бяха изрядни и всички книги бяха подредени по азбучен ред.
— Самичък го прави — каза майката на Харли с нотка на гордост. — Чисти. Виждате ли, всъщност не е толкова лош…
— Не е толкова лош? С всичкия си ли сте? Погледнете!
Само погледнете!
По стените бяха закачени плакати от филми за Втората световна война, нацистки атрибути, свастики, кости. Щик на пушка висеше от едната стена. Миниатюрен самурайски меч бе изправен върху някакъв сандък. Един от плакатите изобразяваше сцена от комикс с мъж, който имаше ножове вместо крака и разкъсваше противника си. Във въздуха хвърчаха пръски кръв.
Три чифта лъснати до блясък военни ботуши стояха до леглото. Касета, озаглавена „Лицата на Смъртта“, беше сложена върху видеото до телевизора, по който не се виждаше никакво петънце.
Рон протегна ръка към вратата на килера.
— Не — твърдо каза майката. — Не ходете там. Той не ни пуска там. Не ни е позволено да го правим!
Двойната врата също беше заключена, но с едно рязко дръпване Рон откърти ламперията, като едва не я изтръгна от пантите.
От там изпопадаха страховити играчки — чудовища и вампири, персонажи от филми на ужасите, имитации на разчленени крайници, препарирани животни, скелет на змия, плакати на Фреди Крюгер28, а в центъра на пода на килера беше главната атракция: олтар, посветен на Гуен.
Рон изкрещя ужасѐн и се строполи на колене, втренчен в страховитата картина. На стената бяха забодени няколко снимки на Гуен. Харли навярно ги беше направил в дните, когато се е прибирала пеша сама у дома от училище. На две от снимките тя очевидно се разхождаше по тротоара. На третата се беше обърнала и се усмихваше в далечината. А на четвъртата — която му подейства като удар с юмрук — тя се беше навела да завърже обувката си и късата ѝ пола се беше вдигнала високо, разкривайки стройните ѝ крака. Тази снимка заемаше централно място в светилището.
Тя ме обича, аз я обичам тя ме обича аз обичам тя обича аз обичам тя обича тя обича тя обича тя обичатя оби чатяоби чаааааа…
На пода между две свещи имаше нещо, което приличаше на бяло цвете, изникнало от евтина чаша за кафе, върху която беше щамповано името Гуен. Рон докосна цветето. Беше от плат… но какъв точно? Щом издърпа гащичките на момичето от чашата, той успя да издаде само дълбоко стенание и да притисне фината тъкан до гърдите си. Спомни си, че преди няколко месеца Дорис беше споменала, че намерила вратата към пералното помещение отворена. Значи той е бил в къщата!
28
Фреди Крюгер — персонаж от поредицата филми на ужасите „Кошмари от Елм Стрийт“, зомби сериен убиец — бел.пр.