Рон дори беше прокарал теорията, че момчето се е самоубило. Знаело е, че Рон го преследва и, предвид разклатеното си психическо състояние, Харли е искал да отмъсти, да си го върне на семейство Ашбъри. Откраднал е стика за голф и се е скитал до железопътната линия, където се е удрял сам от безсилие, захвърлил е стика в езерото и е допълзял на релсите, за да умре. Адвокатът, който защитаваше Рон, опита с това, но прокурорът и полицаите се изсмяха.
И след това в миг на прозрение Рон осъзна.
Братът на момичето в Кънектикът! Момичето, което е било предишната жертва. Рон си представи сценария: младежът е дошъл в Локъст Гроув и е преследвал преследвача, търсейки мъст за сестра си и за поражението, което сам той беше претърпял. Братът — опасявайки се, че Харли всеки момент може да бъде изпратен обратно на сигурно място в болницата — решил да действа бързо и е проникнал в работилницата, за да се снабди с оръжие.
Прокурорът не беше харесал и тази теория и беше продължил със случая.
Всички препоръчваха на Рон да се признае за виновен, което той и направи в крайна сметка, изтощен да протестира, че е невинен. Нямаше процес — съдията прие признанието и го осъди на двайсет години. Можеше да бъде освободен условно след седем години. Тайно се надяваше, че момчето от Кънектикът ще размисли и ще си признае. Но до ден-днешен Рон Ашбъри беше гост на хората от щата Ню Йорк.
Както си седеше в залата с телевизора, втренчил поглед в образа на Гуен на екрана, играейки си разсеяно с ципа на оранжевия си гащеризон, Рон изведнъж смътно осъзна, че една мисъл натрапчиво го преследва. Каква беше тя?
Нещо, което Гуен беше казала на журналистката преди малко.
Чакай малко…
Какви са тези снимки, на които е по бански?
Сепна се.
Рон не беше намирал никакви снимки, на които тя е по бански, в килера на Харли. А и такива не бяха представени на процеса, тъй като нямаше процес. Изобщо не беше чувал за каквито и да било снимки по бански. Ако е имало такива, откъде може да е разбрала Гуен за тях?
Една ужасна мисъл го връхлетя, толкова ужасна, че чак беше смехотворна. Въпреки това Рон не се изсмя; беше длъжен да я обмисли — както и другите мисли, които избуяха като отвратителни плевели около нея: че единственият човек, който някога изобщо беше чувал Харли да заплашва Гуен с историята за пълнолунието, беше самата Гуен. Че никой не беше чувал гледната точка на Харли относно ситуацията — никой освен психиатърът в Гардън Сити и, като се замислеше за това, той беше пуснал момчето от болницата. Че всичко, което младежът изобщо беше казвал на Рон, беше, че той обича Гуен и тя го обича — нищо по-лошо от това, което всеки увлечен младеж би казал, макар поведението му да бе доста страховито.
Мислите на Рон препускаха бясно: те просто през цялото време приемаха историята на Гуен, че Харли я е дебнел по пътя към вкъщи от училище преди осем месеца. И през цялото време вярваха, че той я е преследвал и че тя не го е насърчавала.
Ами гащичките ѝ?…
Възможно ли е тя самата да му ги е дала?
Внезапно обхванат от ярост, Рон скочи на крака — столът му полетя назад и шумно се стовари на пода. Един от надзирателите дойде при него и му даде знак да го вдигне.
Рон го направи, докато мислите бушуваха в главата му. Нима наистина се е случило — това, което си мислеше в момента? Възможно ли е?
Нима е… флиртувала с онзи психар през цялото време? Нима наистина му е позирала и му е дала бельото си? Ах, тази малка мръсница!
Ще види тя като я напляска върху коляното си! Набързо ще я накаже да си стои вкъщи… Винаги го слушаше, след като я напляска, и колкото по-силно я биеше, толкова по-бързо тя влизаше в правия път. Щеше да се обади на Дорис и да я накара да натупа с хилката за пинг-понг момичето. Щеше да…
— Ей, Ашбъри — проехтя гласът на надзирателя, който гледаше лилавото освирепяло лице на Рон, вдигнато към екрана на телевизора. — Я по-кротко или се пръждосвай оттук!
Рон бавно се обърна към него.
И наистина се укроти. Докато си поемаше дълбоко въздух, той осъзна, че това е чиста проба параноя. Гуен беше чисто създание. Тя беше истинско въплъщение на невинността. Освен това, каза си той, разсъждавай логично. Каква причина би имала тя да флиртува с някой като Харли Ебърс и да го насърчава? Рон я беше възпитал както трябва. Беше я научил на истинските ценности. На семейните ценности. Тя изразяваше напълно представата му за това каква трябва да бъде една млада жена.
Но мислите за дъщеря му оставиха у него усещане за празнота и сърце не му даде да продължи да гледа интервюто. Рон обърна гръб на телевизора и се затътри към стаята за почивка, за да остане сам със себе си.