— Аз съм Дан Хийт от орегонската щатска полиция.
Младата жена се ръкува с него.
— Детектив Бет Ан Полимъс от сиатълската полиция.
— Елизабет Полимъс, вие сте арестувана за убийство, опит за убийство, въоръжен грабеж и продажба на крадени вещи — обърна се официално Хийт към по-възрастната жена.
Бет Ат наблюдаваше как една полицайка претърсва майка ѝ. После Хийт ѝ кимна да отведе арестуваната в колата. Но Бет Ан я спря.
— Претърсете я по-щателно.
Полицайката премигна смутено, поглеждайки към жената, която изглеждаше крехка и невинна като дете, но се подчини. Тя се смръщи, стигайки до гърба ѝ. Майката хвърли яростен поглед към дъщеря си, когато полицейската служителка я накара да си свали морскосиньото сако. Там тя откри пришит таен джоб, в който имаше малък нож и универсален ключ за белезници.
— Исусе! — възкликна полицайката.
Бет Ан въздъхна:
— Това е номер, който си спомням от детството. Тя пришиваше тайни джобове на всичките си дрехи. За да крие откраднатото и за оръжие. — Детектив Полимъс се изсмя горчиво: — Шиене и грабеж. Това бяха нейните таланти. Както и убийства.
— Как можа да направиш това на майка си? — извика Лиз гневно. — Юда!
Бет Ан наблюдаваше безстрастно как я отведоха до полицейската кола.
После двамата с Хийт влязоха във всекидневната. Докато полицейската служителка оглеждаше откраднатото имущество за стотици хиляди долари, с което беше претъпкана къщата, Хийт каза:
— Благодаря, детектив. Знам, че ви беше трудно. Беше наложително да я арестуваме, без да пострада някой.
Арестуването на Лиз Полимъс наистина би могло да доведе до кръвопролитие. Беше се случвало и преди. Преди няколко години, когато майка ѝ и нейният любовник Брад Селбит се бяха опитали да ограбят един бижутерски магазин в Ан Арбър, Лиз била изненадана от охранителя. Той я прострелял в ръката. Това обаче не ѝ беше попречило да грабне пистолета си с другата ръка и да застреля него и един клиент, а впоследствие и един от полицаите, отзовали се на сигнала за обир. Беше успяла да се измъкне, Да напусне Мичиган и да се пресели в Портланд, където двамата с Брад бяха възобновили дейността си, като се придържаха към онова, в което най-много я биваше — грабежи на бижутерски магазини и бутици и продажба на дизайнерски облекла, които тя, използвайки уменията си на шивачка, преправяше и после продаваше на търговци на крадени вещи в други щати.
Един информатор беше съобщил на щатската полиция в Орегон, че зад поредицата от скорошни обири в северозападните щати стои Лиз Полимъс, която живее под фалшиво име в малка къща тук. Детективите от орегонската полиция, разследващи случая, бяха научили, че нейната дъщеря е детектив в полицейското управление на Сиатъл и бяха осигурили на Бет Ан хеликоптер до летището в Портланд. Тя беше пристигнала с кола сама, за да убеди майка си да се предаде, без да се съпротивлява.
— Тя беше включена в списъците за десетте най-издирвани престъпници в щата. Чух още, че и в Калифорния ѝ се носела славата. Представете си — собствената ви майка. — Хийт млъкна, стори му се, че прояви нетактичност.
Но Бет Ан не се засегна.
— Така мина детството ми — въоръжени грабежи, кражби, пране на пари… — замислено каза тя. — Баща ми имаше склад, където криеха крадените вещи и търгуваха с тях. Това беше тяхното прикритие — бяха го наследили от неговия баща. Който, между другото, също беше в играта.
— Вашият дядо?
Тя кимна.
— Онзи склад… все още си го представям ясно. Усещам миризмата му. Студа. А съм била там само веднъж. Май бях осемгодишна тогава. Беше пълен с крадени вещи. Баща ми ме остави сама в офиса за малко, а аз надзърнах през вратата и видях как той и един от приятелите му биеха някакъв човек. Едва не го убиха.
— Звучи така, сякаш изобщо не са се крили от вас.
— Да се крият? Господи, те правеха всичко възможно да вкарат и мен в занаята. Баща ми играеше с мен онези „специални игри“, както им казваше. Е, от мен се искаше да ходя по къщите на приятелите ми и да разузнавам дали имат ценности и къде се намират. Или да оглеждам телевизорите и видеомагнетофоните в училище и да му докладвам къде ги държат и какви ключалки има на вратите.
Хийт смаяно поклати глава. После попита:
— Но никога не сте имали вземане-даване с полицията?
Тя се засмя.
— Всъщност, да — веднъж ме заловиха за кражба в магазин.
Хийт кимна.
— Бях на четиринайсет, когато откраднах пакет цигари. Още усещам колана на тате по задника си — каза той.
— Не, не — прекъсна го Бет Ан. — Заловиха ме, когато връщах стока, открадната от майка ми.