— Какво?
— Взе ме с нея в магазина за прикритие. Нали разбирате, жена и дете не изглеждат толкова подозрително, колкото сама жена. Видях я как мушна в джоба си няколко часовника и една огърлица. Когато се върнахме у дома, сложих вещите в една торба и я отнесох в магазина. Предполагам, охранителят е видял, че изглеждам гузна и ме пипна, преди да успея да върна нещата. Опрах пешкира. Искам да кажа, нямах намерение да предавам родителите си… Майка ми беше бясна. Честно, те така и не можеха да разберат защо не искам да тръгна по техния път.
— Трябва да поприказваш с д-р Фил или с някой негов колега.
— Бях там. И все още го посещавам. Спомените започнаха да се завръщат — каза тя и кимна. — От дванайсетата или тринайсетата ми година започнах да се опитвам да стоя колкото се може по-далеч от къщи. Занимавах се с всевъзможни извънучилищни дейности. През уикендите ходех като доброволка да помагам в болницата. Приятелите ми наистина ми помогнаха. Те бяха невероятни — избрах си ги сигурно защото бяха пълна противоположност на престъпниците, с които дружаха нашите. Посещавах занятията за подготовка за кандидатстване в колеж, участвах в клуба за дебати, в кръжока по латински. Дружах с всички, които бяха нормални и почтени. Като ученичка не ме биваше кой знае колко, но прекарвах толкова време в библиотеката или в учене по къщите на приятелите ми, че накрая спечелих пълна стипендия и завърших колеж.
— Къде се записахте?
— В Ан Арбър. С основна специалност наказателно право. Взех изпита за криминални науки и постъпих на работа в полицейското управление на Детройт. После се преместих тук и започнах работа в полицията в Сиатъл.
— И сте получила златна значка. Бързо сте станала детектив. — Хийт погледна към къщата. — Сама ли е живяла тук? Къде е баща ви?
— Мъртъв — спокойно отговори Бет Ан. — Тя го уби.
— Какво?
— Почакайте, докато прочетете заповедта за екстрадиране от Мичиган. Навремето, разбира се, никой не знаеше това. Заключението в първоначалния доклад на съдебния лекар беше нещастен случай. Преди няколко месеца обаче един затворник в Мичиган си призна, че ѝ помогнал. Майка ми разбрала, че баща ми задържа част от парите от съвместните им удари и издържа с тях любовницата си. Наела този тип да го убие и да направи така, че да изглежда като случайно удавяне.
— Съжалявам, детектив.
Бет Ан сви рамене.
— Винаги съм се питала дали бих могла да им простя. Спомням си веднъж, все още работех в отдела за наркотици в Детройт. Току-що бях приключила успешно операция на Сикс Майл. Конфискувах партида хероин. Пътувах към управлението, за да предам хероина в отдел „Улики“, когато видях, че се движа покрай гробището, където беше погребан баща ми. Отбих, отидох до гроба и се опитах да му простя. Но не можах. Разбрах, че никога няма да мога — нито на него, нито на майка ми. И тогава реших да напусна Мичиган.
— Майка ви омъжи ли се повторно?
— Хвана се със Селбит преди няколко години, но така и не се омъжи за него. Задържахте ли го вече?
— Не. Някъде наоколо е, но се укрива.
Бет Ан кимна към телефона.
— Майка ми се опита да използва телефона, когато пристигнах. Може би е искала да го предупреди. Ще проверя списъка с обажданията ѝ. Това може да ви насочи към него.
— Добра идея, детектив. Довечера ще взема заповед за задържане.
Бет Ан се загледа през дъжда към мястото, откъдето полицейската кола беше отвела майка ѝ преди няколко минути.
— Най-странното беше, че тя смяташе, че като се опитва да ме вкара в занаята, прави най-правилното нещо за мен. Тя си беше лоша по рождение — смяташе, че и аз трябва да бъда същата. Двамата с Дан са се родили лоши. Не можеха да проумеят как така съм се родила добра и защо не искам да се променя.
— Семейна ли сте? — попита Хийт.
— Съпругът ми е сержант в отдела за непълнолетни престъпници. — Бет Ан се усмихна. — И очакваме дете. Първото.
— Хей, това е чудесно.
— Смятам да работя до юни. После ще си взема неплатен отпуск за няколко години и ще се отдам на майчинството. — Тя почувства нужда да добави: „Защото децата са на първо място пред всичко останало“, но при тези обстоятелства не смяташе, че е необходимо да обяснява повече.
— Екипът за обработка на местопрестъпления ще отцепи мястото — каза Хийт. — Но ако искате да огледате наоколо, няма проблем. Може би има ваши снимки, които искате да вземете. Никой няма да възрази, ако вземете някоя и друга лична вещ.
Бет Ан почука с пръст по главата си.
— Тук имам повече спомени, отколкото ми трябват.