Това беше добре известно на всеки, който четеше памфлетите от улица „Флийт“29 или слушаше клюките по кръчмите. Много благородници разпродаваха имуществото от именията си и зестрите на дъщерите си, за да могат да заплащат цената на разточителния си живот.
— По онова време при Уесткот отишъл един негодник от долен произход на име Робърт Мъртоу — продължи Мар.
— Това име ми е познато — намеси се Маргарет. — Не мога да си спомня какви са причините, но то поражда у мен неприятни асоциации.
— Вярвайте ми, добра лейди, уверен съм, че е така. Мъртоу е благородник от Камарата на лордовете, но е от нисш сан. Сам си е купил титлата. Издирването на задлъжнели благородници отдавна е станало негов занаят и след като набележи целта си, Мъртоу подготвя план как да придобие земите или имуществото на някой нещастник по незаконен начин. Самият той взема тлъст дял от печалбата.
— И баща ми е станал жертва на подобен заговор? — прошепна Чарлс ужасѐн.
— Така е, сър. Аз самият и още няколко други мошеници, за които споменах, го причакахме на собствената му земя и завързан го отведохме в полетата на лорд Уесткот. Там, по предварителна уговорка, пристигнаха хората на шерифа и го убиха. До вкочаненото му тяло поставиха мъртъв елен, лък и колчан, за да нагласят така нещата, че уж е бракониерствал.
— Баща ти… убит — прошепна Маргарет.
— О, милостиви Боже в небесата — въздъхна Чарлс. Очите му припламнаха от ярост. Той отново извади камата си и притисна острието във врата на Мар. Скитникът не помръдна.
— Не, не трябва да го убиваш! Моля те! — Маргарет увисна на ръката му.
— Сър, не знаех, че хората на шерифа са замислили убийство. Предполагах, че само възнамеряват да измъкнат подкуп от вашия баща и да го освободят, както са свикнали да правят мнозина провинциални служители на закона — прошепна Мар. — При фаталния обрат на събитията през онзи ден нямаше по-изненадан служител от мен. Но независимо от това, аз съм точно толкова виновен за това отвратително престъпление колкото и истинските убийци. Затова няма да моля за милост. Ако Господ направлява ръката ви, за да прережете гърлото ми като възмездие за стореното от мен, така да бъде.
Споменът за онази ужасна нощ връхлетя Чарлс и той ясно си спомни позорното откарване на мъртвото тяло на баща му до дома им от шерифа, отново чу скръбните вопли на майка си, пред очите му преминаха и последвалите безкрайни дни: тихото угасване на майка му, бедността и борбата да започне нов живот в Лондон. И въпреки това Чарлс се почувства неспособен да вдигне ръка и да промуши това жалко създание. Той бавно отдръпна камата и я върна в ножницата на пояса си. Огледа изпитателно Мар и съзря разкаяние върху лицето му, което подсказваше, че е говорил искрено.
— Ако Мъртоу е такъв, какъвто казвате, тогава мнозина биха имали причина да го презират. Как да съм сигурен, че не сте един от онези, които са оскърбени от него и не сте си измислил тази история, за да опетните репутацията му, както подсказва и името ви30? — попита Чарлс.
— За Бога, сър, говоря истината. Горчивина към сър Мъртоу аз не тая̀, защото изборът за подлото деяние бе мой, а с него покварих душата си. Разбирам предубеденото ви гледище за моите мотиви, но мога да ви предоставя доказателство.
Мар извади от джоба си златен пръстен и го положи в ръката на Чарлс.
— Това е пръстенът печат на баща ми — възкликна младият мъж. — Виж, Маргарет, виждаш ли обърнатите му инициали? Помня как понякога седях вечер и гледах как баща ми притиска този пръстен в горещия и ален като роза восък, за да сложи печат на кореспонденцията си.
— Взех това като частично обезщетение за усилията ни. Приятелите ми се възползваха от монетите в кесията на баща ви. Безброй пъти съм си мислел: „Ако бях взел и похарчил парите му като тях, отървавайки се така от спомените за деянието ни, навярно тогава вината нямаше да ме гори като въглища в леярна през всичките тези години, както това мъничко късче злато.“ Ала сега съм доволен, че го запазих, защото мога поне да го върна на законния му собственик, преди да захвърля тленната си обвивка.
— Баща ми, не аз, е законният му собственик — мрачно процеди Чарлс и здраво стисна пръстена в ръката си. Опря се на каменната стена и затрепери от гняв и мъка. След миг усети ръката на съпругата си върху своята. Юмрукът му, яростно сграбчил пръстена, се отпусна.
— Трябва да ги съдим. Уесткот и Мъртоу ще понесат ударите на правосъдието — обърна се към съпруга си Маргарет.
29
Улица „Флийт“ — известна улица в Лондон по името на река Флийт, където са били съсредоточени редакциите на повечето британски вестници. Името ѝ продължава да се ползва като метонимия на британската преса, въпреки че и последният голям новинарски офис, този на Ройтерс, се премества през 2005 г. — бел.пр.
30
Непреводима игра на думи — името на героя Мар (англ. Marr) и глаголът mar (от англ. — петня, помрачавам) са омоними — бел.пр.