— Повярвайте ми, мадам, това не е възможно. Лорд Уесткот е мъртъв. Пет години минаха от онзи радостен ден. А неговият непрокопсан син е похарчил и последното пени от наследството. Земите са отнети от Короната заради неизплатени данъци.
— А Мъртоу? — попита Чарлс. — Жив ли е още?
— О, да, сър. Мъртоу е добре и живее в Лондон. Но той може да бъде застигнат от правосъдието дори още по-трудно, отколкото лорд Уесткот на небето. Защото сър Мъртоу се ползва с големи привилегии от херцога и други високопоставени особи в Двора. Мнозина сами са се възползвали от услугите на този подлец, за да намалят дълговете си. Съдиите в Кралския съд дори няма да изслушат иска ви и всъщност вие ще изложите на опасност свободата си, ако не и живота си, за да направите тези обвинения публично достояние. Желанието ми тази вечер не бе да ви подтиквам по безразсъдния път на отмъщението, сър. Възнамерявам само да изкупя греха си пред онзи, комуто съм навредил.
Чарлс впери поглед в Мар, а после каза:
— Вие сте лош човек Мар и макар да съм добър християнин, в сърцето си не намирам сили за прошка. Въпреки това ще се моля за душата ви. Може би Бог ще бъде по-милостив от мен. А сега се махнете от очите ми. Кълна се, че ако отново се изпречите на пътя ми, ще пледирате по делото си пред свещения небесен съд много по-скоро, отколкото възнамерявате.
— Да, господине. Така и ще бъде.
Чарлс погледна пръстена и внимателно го постави на ръката си. Когато отново вдигна очи, уличката беше пуста — Мар безшумно бе изчезнал в нощта.
На следващия ден, малко преди да запалят уличните фенери, Чарлс Купър затвори магазина си и се отправи към дома на своя приятел Хал Пепър, мъж горе-долу на годините на Чарлс, но с доста по-високи финансови възможности — Хал бе наследил няколко апартамента в един от добрите квартали на града, които отдаваше под наем с добра печалба.
Към тях се присъедини и едър мъж с бавни маниери и говор. Истинското му име беше изгубено в аналите на собствената му история и всички го знаеха просто като Стаут, макар че името не се отнасяше до телосложението му — колкото и да бе внушително — а до влечението му към тъмното пиво31. Двамата се бяха запознали преди няколко години, когато Чарлс започна да купува стока от Стаут, който правеше и продаваше бъчви и често се шегуваше, че той е бъчвар по занаят, а Чарлс — по рождение32.
Тримата, сплотени от общите си интереси — карти, кръчми и най-вече любов към театъра, бяха станали близки приятели. За да гледат представления в театър „Суон“, „Роуз“ или „Глоуб“, Чарлс, Стаут и Хал често пътуваха с ферибота на юг по Темза. Хал Пепър имаше делови отношения и с Джеймс Бърбидж, построил повечето от лондонските театри. Нужно е да отбележим и още един факт — една от детските мечти на Чарлс бе да стане актьор. А колкото до отношението на Стаут към театъра — то се изчерпваше само с детинския му захлас към представленията, които той приемаше едва ли не за вход към света извън работническата класа на Лондон. Така че докато рендосваше дъгите на бъчвите и удряше нажежените до червено дъги с ковашкия си чук, Стаут можеше да рецитира стихове от последните произведения на Шекспир и Джонсън, или от класиците като покойните Кид и Марлоу, много нашумели напоследък. Стиховете им бе запомнил от представленията, а не от книгите — не го биваше много в четенето.
Когато Чарлс сподели историята, разказана му от Мар, те останаха смаяни от вестта за смъртта на Ричард Купър. Обсипаха го веднага с въпроси, но Чарлс сложи край на целия разговор с думите:
— Този, който е извършил това ужасно дело, ще умре от ръката ми, решен съм на това.
— Но — намеси се Стаут — ако убиеш Мъртоу, подозренията веднага ще паднат върху теб като човек, оскърбен от деянията му спрямо баща ти.
— Не мисля така — отвърна Чарлс. — Лорд Уесткот е този, който е откраднал земята на баща ми. Мъртоу е бил само един посредник. Не, уверен съм, че този злодей е заговорничил срещу толкова много хора, че със сигурност проучването на всички, които имат причина да го убият, би отнело на констабъла цяла година. Вярвам, че мога да отмъстя и да избягам невредим.
Хал Пепър, който разполагаше със състояние и затова бе добре осведомен за съдебните процедури, се прокашля и каза:
— Не знаеш какво говориш. Мъртоу има високопоставени приятели, които няма да останат доволни, ако го загубят. Корупцията е хидра, многоглаво същество. Ти може да отрежеш една глава, но друга ще те отрови още преди първата отново да е израснала, а тя със сигурност ще израсне.
— Не ме интересува хидра ли е или не.
31
Името на героя Стаут (англ. Stout) означава както „пълен, дебел“, така и „силна тъмна бира“ — бел.пр.
32
Непреводима игра на думи — фамилията на героя Купър (англ. Cooper) буквално означава „бъчвар“ — бел.пр.