— А съпругата ти? Какво ще кажеш за нея? — повиши глас Стаут. — Уверен съм, приятелю, че нея я интересува. А децата ти? Тях също ли няма да ги интересува, ако баща им бъде отведен и съсечен на четири?
Чарлс кимна към шпагата за фехтовка, закачена над камината на Хал.
— Мога да извикам Мъртоу на дуел.
— Лош избор. Мъртоу е изкусен фехтовчик — поклати глава Хал.
— Мога да спечеля. По-млад съм, навярно и по-силен.
— Но какво от това, ако го победиш? Ще те очаква аудиенция със съдебните заседатели в Кралския съд, а след това посещение при палача. — Хал възмутено махна с ръка. — Мътните те взели… в най-добрия случай ще свършиш като Джонсън.
Бен Джонсън, писателят и драматургът, убил човек при дуел преди няколко години, едва се бе отървал от екзекуцията. Беше се избавил само защото изрецитира стих 1 от Псалм 50 и пледира неподсъдност на духовенството в мирски съд33. Но наказанието му беше тежко: дамгосване с нажежено желязо.
— Все пак трябва да намеря начин, за да убия Мъртоу — извика Чарлс.
Хал продължи да го разубеждава:
— И какво ще спечелиш от смъртта му?
— Справедливост.
Лицето на Хал се сгърчи в иронична усмивка:
— Справедливост в Лондон? Това е като митичният еднорог, за който всички говорят, но никой не го е виждал.
Стаут извади глинената си лула, която се загуби в масивните му ръце на дърводелец, и я напълни с ароматен тютюн от Новия свят, който напоследък беше много модерен. Използва горяща сламка и когато тютюнът се разпали, силно вдиша. Скоро към тавана се извиха облаци дим. Той ги проследи с поглед и каза бавно на Хал:
— Подигравката ти не е напълно неуместна, приятелю, но скромният ми разум ми подсказва, че справедливостта, дори сред жителите на Лондон, не ни е напълно чужда. Какво ще кажете за представленията, които гледаме? Често пъти те изобилстват от справедливост. Трагедията за фауст… и онази, която гледахме в „Глоуб“ преди две седмици, подписана от приятеля ни Уилям Шекспир: историята на Ричард III. Героите в нея са въплъщение на злото, но да не забравяме, че доброто възтържествува, както казва Хенри Тюдор, когато убива „проклетото куче“.
— Точно така — прошепна Чарлс.
— Но това са само роли, приятели мои — възрази Хал. — Мастилото, с което Кит Марлоу и Уил са написали тези пиеси, е по-действително от самите тях.
Но Чарлс не позволи да бъде отклонен от намерението си:
— Какво знаеш ти за този Мъртоу? От какво се интересува?
— От съпругите и парите на другите мъже — отвърна Хал.
— Нещо друго?
— Както вече казах, той е фехтовчик или поне така си въобразява. И препуска с хрътките си всеки път, когато се измъкне от Лондон в провинцията. Той е човек, опиянен от гордост. Ласкателствата никога не му стигат. Непрестанно се стреми да впечатли членовете на кралския двор.
— Къде живее?
Стаут и Хал останаха безмълвни, явно обезпокоени от фаталното намерение на приятеля си.
— Къде? — настоя Чарлс.
Хал въздъхна и махна с ръка, за да пропъди облаче дим от лулата на Стаут.
— Този тютюн е ужа̀сен — отбеляза той.
— Вярвам ти, но затова пък ми действа успокояващо. Хал помълча още миг и се обърна към Чарлс:
— Мъртоу притежава жилище, пригодно за човек с положение не по-високо от това на обикновен работник и далеч по-малко, отколкото се хвали. Но се намира близо до улица „Странд“ и благодарение на това редовно е в обкръжението на хора, по-влиятелни и по-богати от самия него. Ще го намериш в Уайтфриарс, близо до брега на реката.
— А къде прекарва времето си денем?
— Не съм сигурен, но предполагам, че като таен агент на кралския двор той посещава всеки ден двореца „Уайтхол“, за да види какви клюки и интриги може да научи и забърка сега, когато кралицата е в Гринуич.
— А какъв маршрут би избрал, за да стигне от жилището си до двореца? — обърна се Чарлс към Стаут, който покрай търговията си беше опознал повечето преплетени като лабиринт улици на Лондон.
— Чарлс — започна Стаут, — не ми харесва какво си намислил.
— Какъв маршрут? — настоя Чарлс.
— Ако е на кон, ще поеме на запад край брега на реката и после на юг, където Темза завива, а след това по Уайтхол — неохотно отговори мъжът.
— Знаеш ли коя е най-безлюдната част от вълнолома по този маршрут? — попита Чарлс.
— Най-малко посещаван е кеят „Темпъл“. Откакто адвокатските сдружения се умножиха и разшириха, в района вече има много по-малко магазини от преди — каза Стаут и добави многозначително: — Освен това е близо и до мястото, където приковават затворниците на равнището на водата, за да ги блъска приливът. Може би трябва сам да се оковеш там след престъплението, което ще извършиш, Чарлс. Така ще спестиш на прокурора на Короната цял ден работа.
33
Средновековен закон, според който духовник можел да бъде съден само от духовен съд, а по-късно се прилагал към всички лица, които можели да четат и пишат. Съдените по този начин обикновено получавали леко наказание — бел.пр.