— Скъпи приятелю — започна Хал, — умолявам те, забрави всички нечисти планове, които са в сърцето ти. Ти не можеш…
Но думите му бяха спрени от непоколебимостта в очите на приятеля им, който обходи с поглед приятелите си и каза:
— Тъй както пожарът, избухнал в някоя колиба, лумва и върху сламения покрив на съседите и продължава опустошителния си ход, докато унищожи цялата улица, така и много човешки животи бяха изпепелени с едничката смърт на баща ми. — Чарлс вдигна ръка, показвайки пръстена-печат, който Мар му беше дал предния ден. Златото улови светлината от фенера на Хал и като че ли запламтя с цялата ярост, насъбрала се в сърцето на Чарлс. — Не мога да продължа да живея, ако не отмъстя за мерзката алхимия, която остави от един доблестен човек само това нищожно късче бездушен метал.
Хал и Стаут си размениха погледи и по-едрият от двамата се обърна към Чарлс:
— Добре, решен си, това на всички ни е ясно. Но вярвай, скъпи ми приятелю, каквото и да е деянието ти, ние сме на твоя страна.
Хал добави:
— Що се отнася до мен, аз ще се грижа за Маргарет и децата — ако се стигне дотам. Нищо няма да им липсва, ако е във възможностите ми да им го осигуря.
Чарлс ги прегърна, а после каза весело:
— А сега, господа, нощта е наша.
— Какво ще правим? — попита Стаут разтревожено. — Надявам се, че не си решен да извършиш убийството още тази вечер.
— Не, добри ми приятелю — ще ми трябват една-две седмици, за да съм готов да се изправя срещу този подлец. — Чарлс заровичка в кесията си и намери монети, достатъчно на брой за тазвечершните му планове. После каза: — Сега съм в настроение да изгледам някоя пиеса, а след това да посетим приятеля ни Уил Шекспир.
— Напълно съм съгласен, Чарлс — каза Хал, когато излязоха на улицата. И допълни шепнешком: — Макар че ако аз бях така силно решен да кажа лично на Господ колко ми е омръзнал живота, както изглежда, че си ти, щях да се въздържа от развлеченията и да се запътя по най-бързия начин към църквата, за да намеря някой свещенически задник и смирено да го целуна със своите безкрайно разкайващи се устни.
Констабълът, чийто пост се намираше на самия бряг на реката и близо до адвокатските сдружения, бе повече от доволен от ежедневието си. Да, срещаха се сводници, които предлагаха натруфени жени на мъжете по улицата и главорези, джебчии, измамници и хулигани. Но за разлика от оживената Чийпсайд с нейните магазинчетата, долнокачествени стоки или безумните предградия, южно от реката, под неговата юрисдикция попадаха преди всичко високопоставени господа и дами и често се случваше да изминат дни без да се вдигне тревога.
Тази сутрин, в девет часа, набитият мъж седеше в канцеларията си и спореше с едрия си пристав Ред Джеймс за броя глави, които понастоящем почиваха набучени върху копия по Лондон Бридж.
— Главата си режа, че са трийсет и две — промърмори Ред Джеймс.
— Тогава я режи, защото грешиш, глупав гъсок такъв. Броят им не е повече от двайсет и пет.
— Преброих ги призори, а и според резките на рабоша34 бяха трийсет и две.
Ред Джеймс запали свещ и извади тесте карти.
— Пести лойта — сряза го констабълът. — Пари струва, а свърши ли, трябва да ги извадим от джоба си. Ще играем на дневна светлина.
— Повярвай ми, сър — възрази Ред Джеймс, — ако съм гъсок, както твърдиш, тогава значи не мога да съм котка и затова не притежавам умението да виждам в тъмното.
След тези думи той запали още един фитил.
— Теб пък за какво ли те бива, сър? — повиши глас констабълът и точно когато реши да се изправи и да духне тънките лоени свещици, млад мъж, облечен в работни дрехи, дотича до прозореца.
— Господа, спешно търся констабъла! — задъхано каза той.
— И го намери.
— Сър, аз съм Хенри Роулингс и съм дошъл да вдигна тревога! Разиграва се страховито нападение.
— Какво е оплакването ти? — Констабълът огледа мъжа, които му се стори напълно невредим. — Не виждам по теб следи от кинжал или тояга.
— Не, аз не съм ранен, но друг навярно ще пострада. И, опасявам се, много тежко. Отивах към един магазин недалеч от брега на реката и…
— По-живо, човече, важна работа ни чака.
— … и един джентълмен ме придърпа настрана и ми посочи с пръст към кея „Темпъл“, където видяхме двама мъже да крачат с шпаги в ръце. Тогава чух по-младият от двамата да заявява намерението си да убие другия, който извика за помощ. След това започна дуела.
34
Гладка издялана пръчка или дъсчица, върху която в миналото са отбелязвани сметки, дати и други чрез врязване на чертички, дупки и други знаци — бел.пр.