— Навярно някой сводник се е сбил с клиент за цената на жена — каза Ред Джеймс с отегчен глас и започна да разбърква картите. — Това не ни интересува.
— Не, сър, не е така. Единият от тях, по-възрастният, който беше в много неизгодно положение, е благородник от Камарата на лордовете. Робърт Мъртоу.
— Сър Мъртоу, приятел на Негова светлост кмета на Лондон и фаворит на херцога! — Стъписан, констабълът скочи на крака.
— Същият, сър — потвърди младият мъж. — Дойдох при вас, за да вдигна тревога.
— Пристави! — извика констабълът и препаса шпагата и камата си. — Пристави, веднага при мен!
Залитайки, от спалните помещения, намиращи се близо до канцеларията, в стаята се появиха двама мъже. Сетивата им бяха замъглени от тежката венчавка на тазсутрешната дрямка и снощното вино.
— Сведения за насилие при кея „Темпъл“. Отиваме незабавно — нареди констабълът.
Ред Джеймс взе дълга пика, предпочитаното от него оръжие.
Мъжете бързо поеха навън в хладната утрин и свиха на юг към Темза, над която като агнешко руно тежко бяха надвиснали изпарения и мъгла. След пет минути вече бяха на портата, която гледаше към кея „Темпъл“, където, както ги бяха уверили, се разгаряше двубоят.
Един млад мъж се сражаваше пламенно със сър Мъртоу. Благородникът боравеше умело с шпагата, но беше облечен натруфено и тежко, както бе модерно по това време в кралския двор — облекло с турски мотиви, в това число златотъкан кафтан и тюрбан, украсен с пера — и поради това, че одеждите ограничаваха действията му, той губеше позиции пред младия си противник. В момента, в който младият мъж се отдръпна, за да нанесе удар на сър Мъртоу, констабълът изкрещя:
— Веднага прекратете битката! Хвърлете оръжията!
Но това, което можеше да свърши по мирен начин, прерасна в неочаквано нещастие за сър Мъртоу, който, сепнат от крясъка на констабъла, отпусна оръжието, с което се отбраняваше, и погледна нагоре по посока на гласа.
Нападателят продължи настъплението и острието се стовари върху гърдите на сър Мъртоу. Ударът не прониза жакета му, но сър Мъртоу беше повален върху оградата. Дървото поддаде и мъжът падна от над десет метра върху скалите. Ято лебеди се разхвърчаха, стреснати от тялото му, което се претърколи на брега на реката и после във водата, където потъна в мрачните дълбини.
— Арестувайте го! — изкрещя констабълът и тримата пристави се отправиха към главореза, а Ред Джеймс стовари върху му тояга, преди да може да избяга. Убиецът падна безчувствен в краката им.
Приставите се спуснаха надолу по една от стълбите и забързаха към брега на реката. Но от сър Мъртоу нямаше никаква следа.
— Днес беше извършено убийство в района на моята юрисдикция — обяви констабълът с мрачно изражение, макар да предвкусваше удоволствието от наградата и славата, които щеше да му донесе незабавното залавяне на злодея.
Главният прокурор на Короната Джонатан Болт, плешив мъж на четиридесет и страдащ от артрит, беше натоварен със задължението да подведе под съдебна отговорност Чарлс Купър за убийството на Робърт Мъртоу.
Седнал в канцеларията си, намираща се близо до двореца „Уайтхол“, в десет часа в деня, в който тялото на Мъртоу беше извадено от Темза, Болт си мислеше, че за престъпление като убийството на задник като Мъртоу едва ли си струва да се води следствие. Но аристокрацията отчаяно се нуждаеше от подлеци като Мъртоу, които да ги спасяват от собствената им глупост и разгулен живот, затова Болт беше посъветван да накаже Чарлс Купър за назидание. В канцеларията винаги ставаше течение и Болт се намръщи.
Прокурорът беше предупреден, че трябва така да процедира със случая, че уличаващите в престъпление бизнес афери на Мъртоу да не бъдат публично огласявани. Затова бе взето решение Купър да не бъде съден във Върховния съд, а в Съда на звездната камара, частното съдилище, създадено още по времето на Негово височество Хенри VIII.
Съдът на звездната камара не притежаваше правомощия да издава смъртни присъди. Въпреки това, помисли си Болт, щеше да бъде отсъдено достатъчно тежко наказание. При признаване на убиеца за виновен, членовете на Звездната камара със сигурност щяха да заповядат ушите на Купър да бъдат отсечени, да бъде дамгосан, а след това да бъде изпратен в изгнание, навярно някъде в Америките, където да прекара остатъка от живота си като окаян просяк. Щяха да конфискуват имуществото му и семейството му щеше да остане на улицата.
Неписаният закон бе ясен: не създавай неприятности на фактическите приятели на аристокрацията.