След като разпита констабъла и свидетеля по случая — мъж на име Хенри Роулингс, Болт излезе от канцеларията си и се отправи към Уестминистър, сградата на правителството.
В преддверието, скрито дълбоко в търбуха на сградата, няколко адвокати и клиентите им очакваха да дойде редът им пред съда, но случаят на Купър беше поставен на първо място в регистъра на делата и затова Джонатан Болт ги подмина и влезе направо в Съда на звездната камара.
Мрачното помещение, близо до Тайния съвет на кралицата, беше много по-малко и скромно, отколкото предполагаше репутацията му. Доста неугледно, то можеше да се похвали само с осветление от свещи, портрет на Нейно Величество и изрисувани на тавана небесни тела, които бяха дали на мястото нетипичното му за съд име.
Когато влезе вътре, Болт забеляза затворника на подсъдимата скамейка. Чарлс Купър беше блед и слепоочията му бяха обвити с бинт. Двама едри въоръжени войници стояха зад затворника. Заседанията в Съда на звездната камара се провеждаха при закрити врата, но членовете на Камарата на лордовете бяха проявили снизходителност и разрешили на Маргарет Купър, съпругата на затворника, да присъства. Лицето ѝ беше бяло като на съпруга ѝ, а очите ѝ зачервени от плач.
От страна на подсъдимия присъстваше мъж, в когото Болт разпозна находчив адвокат от Сдружението и още един, наближаващ четиридесетте, който му се стори смътно познат. Беше слаб, с оплешивяващо теме и прорасла кафява коса, облечен с риза, бричове и ниски полуботуши. Свидетелят на подсъдимия вероятно. Болт знаеше, че въз основа на фактите по случая Купър не можеше да избегне обявяването за виновен. Вместо това защитата по-скоро щеше да се съсредоточи върху смекчаване на присъдата. Основното предизвикателство за Болт щеше да бъде да предотврати успешния финал на тази тактика.
Болт зае мястото си до своите свидетели — констабълът и човекът, съобщил за деянието. Мъжът седеше нервно, сключил ръце пред себе си.
Вратата се отвори и в залата влязоха петима мъже с тоги и перуки — членовете на Съда на звездната камара — трима членове на Тайния съвет на кралицата и двама съдии от Кралския съд. Мъжете седнаха и подредиха книжата пред себе си.
Болт бе доволен. Той познаваше всеки един от тези мъже и съдейки по погледите им, беше убеден, че по всяка вероятност те вече бяха взели решение в полза на Короната. Чудеше се колко ли от тях се бяха възползвали от уменията на Мъртоу да премахва дългове. Вероятно всички.
Лорд-канцлерът35, член на Тайния съвет на кралицата, зачете от лист хартия:
— Този извънреден съд, основан на справедливостта, свикан под властта на Нейно Кралско Величество кралица Елизабет, започва заседание. Всички вие, които сте се явили пред този съд, пристъпете напред и заявете мотивите си. Бог да пази Кралицата. — След това той впи поглед в затворника на подсъдимата скамейка и продължи с мрачен глас: — Короната осъжда теб, Чарлс Купър, за убийството на сър Робърт Мъртоу, рицар и благородник от Камарата на лордовете, когото ти, без подстрекателство или оправдание, си нападнал застрашително и си причинил смъртта му на петнайсети юни в четиридесет и втората година от управлението на нашата върховна господарка, Нейно Величество Кралицата. Следователят на Короната ще изложи случая пред канцлерите на справедливостта и съдиите, събрали се тук.
— С позволението на благородните люде, събрали се тук — започна Болт — бих искал да кажа, че разполагаме с пределно ясно описание на случая и той ще отнеме нищожна част от времето ви. Винарят, на име Чарлс Купър, в присъствието на свидетели е извършил нападение и убийство спрямо сър Робърт Мъртоу на кея „Темпъл“, поради враждебност от неизяснен характер. Разполагаме със свидетел на това жестоко деяние, което не е било провокирано по никакъв начин.
— Призовете го.
Болт кимна към Хенри Роулингс, който се изправи и след като положи клетва, даде своите показания:
— Сър, вървях към кея „Темпъл“, когато един мъж ме призова да дойда бързо. Той каза: „Погледни, там става нещо страшно, та това е сър Робърт Мъртоу“. Вярвайте ми, господа, пред очите ни този затворник на подсъдимата скамейка предизвикваше с шпага сър Мъртоу. Сетне той се хвърли срещу злочестия лорд и изрече страховити слова.
— И какви бяха те?
— Горе-долу бяха следните, господа: „Умри, подлец!“ С което беше поставено началото на дуела. А сър Мъртоу извика: „На помощ! На помощ! Хора! Убийство, убийство!“ Тогава аз побягнах да потърся съдействието на констабъла. Завърнахме се с подкреплението на приставите и щом пристигнахме, видяхме как подсъдимият нанесе удар на горкия сър Мъртоу. Той падна през оградата, където намери гибелта си. Това беше най-ужасната и отблъскваща гледка, която съм виждал.
35
Лорд-канцлер — председател на Камарата на лордовете и министър на правосъдието в Англия — бел.пр.