Съдът разреши на защитата да подложи на кръстосан разпит Роулингс, но адвокатът на Купър предпочете да не му задава въпроси.
След това Болт помоли констабъла да се изправи и да заеме мястото на свидетеля, където той разказа съвсем същата история. Когато приключи, адвокатът на Купър отново отказа да разпита и него.
— Това са всички показания по случая, мил орди — каза Болт и седна.
Адвокатът от защитата се изправи и каза:
— С позволението на благородните съдебни заседатели бих искал затворникът да даде показания по злополуката и достопочтените канцлери и високоблагородните съдии ще прозрат, без съмнение, че това е само ужасно недоразумение.
Съдиите си размениха иронични погледи, а висшият канцлер нареди Чарлс Купър да се приближи и да положи клетва.
— Какво ще отвърнете на тези обвинения — попита един от съдиите на Кралския съд.
— Ще отвърна, че те, милорд, са погрешни. Смъртта на сър Мъртоу не беше нищо повече от трагична злополука.
— Злополука ли? — попита с насмешка един от членовете на Тайния съвет на Кралицата. — Как можете да наричате това „злополука“, при положение, че сте нападнали човек с шпага и той е паднал от високия стръмен бряг, срещайки гибелта си? Може би причината за смъртта му са били скалите край брега на реката, но задвижващата сила е бил вашият удар, който го е запратил с главата надолу да срещне суровите канари.
— Да — поде друг, — уверен съм, че ако злочестият господин Мъртоу не е паднал, вие сте щели да го пронижете като глиган.
— Смея да твърдя, милорд, че нямаше да му навредя по никакъв начин. Защото ние не се сражавахме — ние се упражнявахме.
— Упражнявали сте се?
— Да, милорд. Имам амбиции да стана актьор в театъра. По професия обаче, както вече сте разбрал, съм търговец на вино. Намирах се на кея „Темпъл“, за да уредя доставката на бордо от франция и тъй като разполагах с време в излишък, помислих си, че мога да се поупражнявам в театрална роля, която по една случайност включваше и фехтовка. Бях изцяло погълнат от заниманието си, когато сър Мъртоу мина край мен по пътя си към двореца „Уайтхол“. Той е, с прискърбие трябва да кажа „беше“, много изкусен фехтовчик и ме наблюдава за кратко, след което ми заяви нещо, което, уви, е самата истина — че уменията ми да боравя с шпага са твърде оскъдни. Завързахме разговор и аз казах, че ако ме удостои с честта да ми покаже няколко истински удари и контраудари, аз мога да се поинтересувам да му намеря малка роля на сцената. Това дълбоко го заинтригува и той ми предложи да се възползвам от значителните му познания за воденето на дуел. — Затворникът отмести поглед към констабъла. — Всичко щеше да бъде наред, ако този човек не ни беше обезпокоил и не беше станал причина сър Мъртоу да загуби опора. Аз едва допрях жакета му с шпагата си, Ваше Високоблагородие, и той отстъпи назад към оградата, която за нещастие беше разклатена. Що се отнася до мен, аз съм съкрушен от загубата на този добър човек.
В това имаше известна логика, помисли си мрачно прокурор Болт. Преди процеса се бе заинтересувал за Купър и бе научил, че той наистина често посещава театрите южно от Темза. Освен това като член на гилдията този Купър нямаше нужния мотив за извършването на грабеж или убийство. Със сигурност много лондончани щяха да се зарадват на смъртта на негодник като Мъртоу. Но тъй като желанието на аристокрацията бе случаят да бъде решен по бързото производство, Болт не бе разполагал с достатъчно време, за да проведе нужното разследване за някакви минали взаимоотношения между Купър и Мъртоу.
От своя страна рицарят, както знаеха всички, приживе беше суетен като паун и идеята да се изправи на сцената и да се перчи пред членовете на Кралския двор със сигурност би му допаднала.
Въпреки това дори Купър да казваше истината, аристокрацията би искала убиецът на Мъртоу да бъде наказан, независимо дали смъртта му бе нещастен случай или не, а и в действителност петимата съдии изглеждаха малко повлияни от думите на затворника.
— Колкото до гневните и заплашителни слова, които свидетелят е чул и препредаде днес, те не бяха мои — продължи Купър.
— Чии са били тогава?
Купър хвърли поглед към адвоката си, който се изправи и каза:
— С ваше позволение, господа, разполагаме със свидетел, чиито клетвени показания ще допринесат за изясняването на събитията. С позволението на съда моля да бъде призован Уилям Шекспир.
О, да, помисли си Болт, ето кой бил свидетелят: прочутият драматург и режисьор на театралната трупа на лорд-шамбелана. Самият Болт беше гледал няколко негови пиеси в „Роуз“ и „Глоуб“. Какво се случваше тук?