Драматургът пристъпи в предната част на съдебната зала.
— Господин Шекспир, заклевате ли се в името на нашия благочестив Бог, че показанията ви ще бъдат честни и истинни?
— Заклевам се, милорд.
— Какво имате да кажете относно делото?
— С Ваше позволение, лорд-канцлер, тук съм, за да допълня показанията, които чухте преди това. Преди няколко седмици Чарлс Купър ме посети и каза, че винаги е бил любител на актьорския занаят и се надява да опита силите си на сцената. Предложих му да ми изрецитира вещо и забелязах, че той изпълни няколко откъса от мои творби с изключително изящество. Отвърнах му, че тъкмо сега нямам място за него в трупата, но му дадох откъси от ръкописа на пиесата, която пиша в момента и му казах да се упражнява. Когато Кралският двор се завърне през есента, уверих го аз, вероятно ще намеря роля за него.
— Как точно се отнася това към случая, господин Шекспир?
Драматургът извади от кожена кесия голям сноп изписан пергамент и зачете:
— Влиза Касио. РОДРИГО: Познах му стъпките!… Умри, подлец!… Родриго нанася удар с шпагата си към Касио… КАСИО изважда оръжието си и наранява Родриго… РОДРИГО: Умирам!… Яго изотзад ранява Касио по крака и напуска сцената. КАСИО: Осакатиха ме! На помощ! Хора!36
Шекспир замълча и поклати глава:
— Милорди, това бяха моите скромни слова.
— Умри, подлец… На помощ! Хора!… Та тези думи — каза висшият канцлер — с някои изменения са съвсем същите, които свидетелят е чул да си разменят затворникът и сър Мъртоу. Те са част от ваша пиеса?
— Да, милорд, така е. Тя все още не е представяна пред публика и в момента я преработвам. — Шекспир направи кратка пауза и добави: — Това ще бъде пиесата, която обещах да представя на Нейно Височество Кралицата, когато се завърне заедно с Двора през есента.
Един от членовете на Тайния съвет се намръщи и след това попита:
— Вие, ако не греша, се ползвате с благоразположението на Кралицата?
— Покорно искам да заявя, сър, че аз съм само един скромен драматург. Но мога да кажа с известно преувеличение, че Нейно Височество понякога е изразявала задоволство от работата ми.
Да му се не види, помисли си прокурорът. Шекспир всъщност наистина се ползваше с благоразположението на Кралицата. Този факт беше добре известен. Носеха се слухове, че в близките една-две години Нейно Величество щяла да нарече на негово име единствената кралска трупа от актьори. Развоят на делото сега беше ясен: обявяването на Купър за виновен би означавало съдиите да отхвърлят свидетелските показания на Шекспир. Кралицата щеше да разбере за това и неизбежно щеше да има последствия. Болт си припомни един израз, който гласеше: „Сто херцога срещу кралицата една, равно е на сто ковчега върху зелената трева“.
Висшият канцлер се обърна към другите представители на Тайния съвет и отново започнаха да се съвещават. Малко по-късно той се произнесе:
— В светлината на представените тук доказателства този съд, основан на справедливостта, постановява, че смъртта на сър Робърт Мъртоу не е причинена от човешки умисъл и вследствие на това Чарлс Купър е свободен да си върви невъзпрепятстван и неопетнен от всякакви по-нататъшни обвинения по този случай. — Той отправи суров поглед към прокурора. — Що се отнася до вас, сър Джонатан, ако това няма да представлява непреодолима трудност за вас в бъдеще, съдът ще оцени високо, ако вие се постараете най-малкото да прегледате свидетелските показания и да разговаряте със затворника преди изобщо да се осмелявате да губите времето на този съд.
— Така ще бъде, Ваше благородие.
Един от съдиите се наведе напред, кимна към купчината пергамент, която драматургът прибираше в торбата си, и попита:
— Мога ли да ви запитам, господин Шекспир, как ще бъде озаглавена тази пиеса?
— Не зная със сигурност, милорд, какво ще бъде окончателното ѝ наименование. За момента я наричам „Отело, мавърът от Венеция“.
— И мога ли да съм убеден от свидетелските показания, които чухме днес, че публиката ще се радва на изпълнението на добри дуели в това произведение?
— О, да, милорд.
— Добре. Предпочитам много повече такива пиеси, отколкото вашите комедии.
— Ако мога да си позволя тази дързост, сър, вярвам, че пиесата ще ви достави истинско удоволствие — каза Уилям Шекспир и се присъедини към Купър и съпругата му, които напускаха мрачната зала.
36
Откъс от трагедията „Отело, мавърът от Венеция“ от Уилям Шекспир, писана около 1603 г. Първото познато представление на пиесата се е състояло около 1 ноември 1604 г. в двореца „Уайтхол“ в Лондон. Превод на стиховете Валери Петров из: Уилям Шекспир. „Отело“, С., 2006 — Пето действие, първа сцена — бел.пр.