Този инцидент наложи повторно посещение от полицаите, но когато пристигнаха, апартаментът беше празен, а пикапът го нямаше.
Но Кари знаеше, че Дейл ще се върне. Затова прецени, че е време да реши проблема веднъж завинаги. И без това възнамеряваше да работи като модел само няколко години, затова реши, че сега е най-подходящият момент да се оттегли. Уведоми родителите си и няколко близки приятели, нае брокерска компания да даде къщата ѝ под наем и се премести в Кроуел, Масачусетс — градче, в което преди няколко години прави снимки. Когато фотосеансите бяха приключили, Кари прекара в Кроуел още няколко дена и се влюби както в чистия въздух и красивия морски бряг, така и в хората от града. Те бяха дружелюбни, но успокоително резервирани към нея — очевидно едно красиво лице не накланяше много везните на тяхната строга ценностна система.
В една ранна неделна сутрин напусна Лос Анджелис. В два часа сутринта улиците бяха все още пусти и Кари беше сигурна, че ще забележи, ако я следят. Все пак тя се движеше по малки улички, криволичеше и спираше често, докато накрая беше сигурна, че се е отървала от Дейл. Докато шофираше през страната, въодушевена от перспективата за нов живот, тя дълго фантазираше как Дейл се самоубива.
Но сега знаеше, че кучият син е жив и здрав. И по някакъв начин беше разбрал къде се е преместила.
Тази нощ, сгушена в хола на новата си къща, Кари го чу как припалва пикапа. Машината забръмча на празни обороти, а изгорелите газове бълбукаха през ръждясалия ауспух — звуци, станали ѝ до болка познати през последните години. След няколко минути пикапът потегли бавно и отмина.
Кари опря глава в килима и тихо заплака. Затвори очи.
Събуди се след девет часа, свита на кълбо, притиснала трийсет и осем калибровия пистолет до гърдите си — точно както като малко момиченце се будеше всяка сутрин, гушнала плюшеното си мече Вони.
По-късно същата сутрин огорчената Кари Суонсън седеше в кабинета на инспектор Брад Лесър, шеф на отдел „Углавни престъпления“ в полицейското управление на Кроуел.
Солиден, леко оплешивял, с потъмнели от слънцето лунички по носа, Лесър изслуша с разбиране нейната история. Поклати глава и попита:
— Как е разбрал, че сте тук?
Тя сви рамене.
— Няма да се учудя, ако е наел частен детектив.
Когато ставаше въпрос за Кари Суонсън, Дейл ставаше изключително изобретателен.
— Сид! — извика инспекторът един от цивилните полицаи.
Появи се спретнат млад мъж. Лесър представи Кари на Сид Харпър, запозна помощника си със случая и каза:
— Проучи този тип и изискай документите от… — Той погледна към Кари. — Кое полицейско управление може да държи досието му?
— По-скоро управления, инспекторе — каза Кари нервно. — Бих започнала със Санта Моника, Лос Анджелис и Калифорния. А после може би ще поискате да говорите с Бърбанк, Бевърли Хилс, Глендейл и Ориндж Каунти. Местя се непрекъснато, за да се отърва от него.
— И таз добра — каза Лесър, поклащайки глава.
Сид Харпър се върна след няколко минути.
— Ще ни изпратят досието от Ел Ей още тази нощ. От Санта Моника ще пристигне след два дни. Прегледах и договорите за покупко-продажби в нашия район. — Той надзърна в някакво листче. — Дейвид Дейл е купил апартамент в Парк Вю преди два дена. Това е на около четвърт миля от къщата на госпожица Суонсън.
— Купил? — изненада се Лесър.
— Той казва, че ако притежава жилище в същия град, в който съм, се чувства по-близо до мен — обясни унило Кари.
— Ще разговаряме с него, госпожице Суонсън. И ще държим под око къщата ви. Ако направи нещо недопустимо, ще издадем ограничителна заповед.
— Знаете, че това няма да го спре — троснато каза Кари.
— Така е. До голяма степен сме с вързани ръце.
— От години слушам това. Време е да се направи нещо. — Кари се озърна и погледът ѝ се спря на Стойката с пушки на стената. Когато отмести очи, забеляза, че инспекторът я наблюдава с интерес.
Лесър изпрати Сид Харпър обратно в стаята му и се обърна към Кари:
— А сега ще ви покажа нещо, госпожице Суонсън. — Лесър се протегна и ѝ подаде една снимка. — Отляво. Какво ще кажете?
Отдясно се виждаше ухилен луничав тийнейджър, отляво — млада жена в тога и шапка на абсолвент.
— Дъщеря ми Илейн.
— Красива е. Искате да ви кажа дали има шанс да стане модел ли?
— О, не. Моето момиче е на двайсет и пет години, почти колкото вас. И знаете ли, целият ѝ живот е пред нея. Очакват я безброй хубави неща — съпруг, деца, пътешествия, работа.