Дълго гледа пистолета, после го прибра в чекмеджето, седна на един стол и се вторачи в бруления от вятъра заден двор. Беше разбрала най-после, че единственото нещо, което може да сложи край на този кошмар е или смъртта на Дейл, или нейната собствена.
Отиде до бюрото и започна да рови в голямата купчина документи.
На Западна четиридесет и втора улица вонеше на дезинфектант.
Въпреки че Кари носеше най-обикновени дрехи — анцуг, бейзболна шапка и тъмни очила — трима от четиримата мъже, както и барманът, я изгледаха с удивление, а един клиент с размътен поглед ѝ се ухили флиртаджийски, като показа повече венци, отколкото зъби в устата си. Четвъртият клиент хъркаше в края на бара. Всички освен спящия пушеха.
Поръча си коктейла на моделите — диетична кола с лимон — и седна на масичката в задната част на неуютното заведение.
Десет минути по-късно в бара влезе висок мъж с абаносова кожа, масивен гръден кош и огромни ръце. Той се вгледа през цигарения дим и се запъти към масата на Кари.
Кимна ѝ и седна, като огледа с отвращение противния бар. Този мъж изглеждаше точно както тя си го спомняше от първата им среща. Това се случи преди една година в Доминиканската република, където беше на фотосеанс за списание „Ел“, а той си беше взел еднодневна почивка от проекта, по който работеше на Хаити. Когато след няколко напитки ѝ разкри професията си и я попита дали би проявила интерес към човек с неговите умения, тя се разсмя на абсурдната идея. Все пак, спомняйки се за Дейвид Дейл, Кари му взе визитката.
— Защо не поиска да се срещнем у нас? — попита той.
— Заради него — каза тя, като снижи гласа си, сякаш самото произнасяне на местоимението можеше да призове Дейвид Дейл като някакъв демон. — Той ме следва навсякъде. Мисля, че не знае, че съм дошла в Ню Йорк. Но не мога да рискувам да разбере и за теб.
— Хей — провикна се дрезгаво барманът. — Искаш ли нещо? Тук не обслужваме масите.
Мъжът се извърна към бармана, който замлъкна под острия му поглед и започна да подрежда бутилките с евтини напитки.
Мъжът срещу Кари се прокашля и каза със сериозен глас:
— Ти ми обясни какво искаш, но има нещо, което трябва да ти кажа. Първо…
Кари вдигна ръка, за да го спре и прошепна:
— Ще ми кажеш, че е рисковано, ще ми кажеш, че може завинаги да проваля живота си, ще ми кажеш да се прибера вкъщи и да оставя полицията да се заеме с него.
— Да, в общи линии точно това исках да ти кажа. — Той се вгледа в присвитите ѝ очи и когато тя не добави нищо, попита: — Сигурна ли си, че искаш да го направим по този начин?
Кари измъкна дебел бял плик от чантата си и го побутна към него.
— Тук са стоте хиляди долара. Това е моят отговор.
Мъжът се поколеба, после взе плика и го прибра в джоба си.
Почти месец след срещата си с Кари Суонсън инспектор Брад Лесър седеше в офиса си и наблюдаваше разсеяно дъжда, който се стичаше по прозорците. Откъм вратата се чу задъхан глас.
— Имаме проблем, инспекторе — каза Сид Харпър.
— А така. — Лесър се извъртя. Проблеми в такава нощ… просто чудесно. Можеше да се хване на бас, че каквото и да е, ще трябва да излезе навън, за да го разреши.
— Има резултат от подслушването — каза Харпър.
След срещата си с Кари Суонсън Лесър беше разговарял няколко пъти с Дейвид Дейл, като настояваше, дори го заплаши, да престане да тормози жената. Поведението на Дейл го вбеси. На пръв поглед мъжът пред него си даваше вид, че слуша внимателно какво му говори инспекторът, но очевидно не чу и дума от наставленията и с налудничава настоятелност обясни как двамата с Кари се обичат и е само въпрос на време да се оженят. Нещо повече, при последната им среща Дейл изгледа Лесър студено от горе до долу, след което се опита да го подложи на кръстосан разпит, явно убеден, че самото ченге си пада по нея.
Този инцидент толкова разстрои инспектора, че той успя да убеди районния съдия да разреши подслушване на телефона на Дейл.
— Какво се случи? — попита Лесър.
— Тя му се обади. Кари Суонсън позвъни на Дейл. Преди близо половин час. Беше страшно мила. Поиска да се видят.
— О! — само успя да каже Лесър.
— Може би го предизвиква — предположи Харпър.
Лесър завъртя ядосано глава. Точно от това се страхуваше. Още от момента, в който я видя да оглежда пушките в неговия офис, разбра, че тази жена е решила на всяка цена да спре Дейл.
През последните седмици Лесър често телефонираше на Кари в дома ѝ. Нейното отношение към проблема все повече го тревожеше. Кари звучеше незаинтересована, едва ли не весела, дори когато пикапът на Дейл беше паркиран на обичайното си място пред къщата ѝ. Лесър беше сигурен, че тя е взела своето решение и изчаква подходящ момент.