— Добре… Патси, искам да те помоля за още нещо. Искам да разговарям със съпруга ти насаме. Може ли да му се обадя да ме посети?
— Защо? — попита тя с подозрителна гримаса.
— Защото съм твой лекар и искам да разбера каква е причината за твоите безпокойства.
Тя хвърли поглед към ченгето. Изгледа го мрачно.
— Съгласна съм.
— Добре.
След като Патси влезе в асансьора, ченгето каза:
— Не знам, докторе. Струва ми се, че тя не е съвсем в ред. В такива случаи… положението може да стане доста опасно. Виждал съм такива работи хиляди пъти.
— Тя има известни проблеми, но не е опасна.
— Готов ли сте да поемете подобен риск?
След миг Хари отвърна:
— Да, напълно.
— Как беше тя снощи, след като си тръгнах? — обърна се Хари към Питър Рандълф на следващата сутрин.
Двамата мъже седяха в кабинета на Хари.
— Добре, струва ми се. Беше по-спокойна — Питър отпи кафето, което му бе донесла Мириам. — Какво точно става с нея?
— Съжалявам — отвърна Хари. — Нямам право да обсъждам особеностите в състоянието на съпругата ви с вас. Поверително е.
Очите на Питър припламнаха гневно за миг.
— Тогава защо поискахте да дойда тук?
— Защото имам нужда от помощта ви във връзка с лечението ѝ. Наистина искате да се почувства по-добре, нали?
— Естествено, че е така. Аз много я обичам — той седна на самия край на стола. — Но не разбирам какво става. Нямаше ѝ нищо до преди няколко месеца — когато започна да идва при вас, ако искате да знаете истината. Тогава нещата започнаха да се влошават.
— Когато хората посещават терапевт, понякога се изправят пред проблеми, които никога преди това не им се е налагало да разрешават. Мисля, че такъв е случаят и с Патси. Тя достига до същината на някои важни проблеми. А това може да бъде доста объркващо.
— Тя твърди, че се преструвам на дух — каза Питър саркастично. — Това ми прилича на нещо повече от объркване.
— Вашата съпруга се движи надолу по спирала и аз мога да я измъкна оттам… но няма да е лесно. Затова ми е необходима вашата помощ.
Питър сви рамене.
— Какво мога да направя?
— Преди всичко, да сте честен с мен — отвърна Хари.
— Разбира се.
— Поради някаква причина тя е започнала да ви асоциира с баща си. Таи силно негодувание към него и го прехвърля върху вас. Знаете ли защо ви е толкова ядосана?
За кратко настъпи мълчание.
— Хайде, кажете ми. Всичко, което изричате тук, е поверително — само между нас двамата.
— Сигурно ѝ е дошла глупавата идея, че съм ѝ изневерил.
— А така ли е?
— Откъде накъде, по дяволите, си позволявате да ми задавате такъв въпрос?
— Просто се опитвам да разбера истината — разумно отвърна Хари.
Рандълф се успокои.
— Не, не съм ѝ изневерявал. Тя е параноичка.
— И не сте казал или направил нещо, което може дълбоко да я разстрои или да разклати чувството ѝ за реалност?
— Не — каза Питър.
— Какъв е капиталът ѝ? — направо попита Хари.
Питър премигна.
— Имате предвид полиците и ценните ѝ книжа ли?
— Чистият ѝ капитал.
— Не знам точно. Около единайсет милиона.
Хари кимна.
— И парите са изцяло нейни, нали?
Сърдита гримаса премина през лицето на Питър Рандълф.
— Какво искате да знаете?
— Искам да знам дали ако Патси полудее или се самоубие, вие ще вземете парите ѝ?
— Вървете по дяволите! — изкрещя Рандълф, изправяйки се бързо на крака.
За миг Хари си помисли, че мъжът насреща му ще го удари. Той обаче измъкна портфейла от джоба на хълбока си и извади визитна картичка. После я подхвърли върху бюрото на Хари.
— Това е името на адвоката ни. Обадете се и му поискайте предбрачното споразумение. Ако Патриша бъде освидетелствана като душевноболна или ако умре, парите отиват в попечителски фонд. Аз не получавам нито пени.
Хари побутна визитката обратно.
— Няма да е необходимо… Съжалявам, ако съм ви оскърбил — каза той. — Грижата за пациентите ми е над всичко. Трябваше да се уверя, че нямате мотиви, за да ѝ навредите.
Рандълф оправи ръкавелите си и закопча сакото си.
— Разбирам.
Хари кимна и внимателно огледа Питър Рандълф. Необходимо условие да бъдеш терапевт е способността бързо да преценяваш характерите. Сега той претегли мъжа насреща си и взе решение.
— Искам да предприема радикален подход спрямо Патси и вие трябва да ми помогнете.
— Радикален ли? Имате предвид да я изпратите в психиатрия?
— Не, това би било най-лошото за нея. Когато пациентите преживяват подобни състояния, ние не трябва да ги глезим. Трябва да бъдем твърди и да ги принудим самите те да бъдат твърди.